Алборз – Уикипедия

Не бива да се бърка с Елбрус – планината и върха в Русия.

Алборз
Част от планината откъм провинция Семнан
Местоположение на картата на Иран 36.075833, 51.796111
Общи данни
Местоположение	Иран
Най-висок връх	Дамаванд
Надм. височина	5670 m
Геология
Вид	седименти
Възраст	девон
Алборз в Общомедия

Алборз или Елбурс (на персийски: البرز ) е планинска верига в северен Иран. Простира се от границата с Азербайджан покрай южната част на Каспийско море до границите с Туркменистан и Афганистан.^[1] Представлява естествена климатична и екологична бариера, отделяща Каспийската падина от Иранското плато. Най-високият връх е угасналият вулкан Дамаванд (5670 m).^[2]

Според някои предположения името Алборз произлиза от Harā Barazaitī, името на митичната планина в светата книга на зороастрийците Авеста. В средноперсийския език произношението се трансформира в Харборз, а в съвременния персийски става Алборз. Вероятното значение на израза е „висока стража“ или „висок пазител“. Не се знае, кога планинската верига Алборз придобива своето название, но се предполага, че в древността така са наричали големите планински масиви. Името на планината се произнася и като Елбурс, което става причина да се обърква с планината Елбрус в Кавказ. Вероятно приликата между имената не е случайна и произходът на названието Елбрус е същият, като в случая е налице фонетично разместване на звуците (метатеза).^[3]

Планинската верига Алборз се простира по цялата северна част на Иран и отделя Каспийската падина (26 m под морско равнище) от Иранското плато. Общата ѝ дължина е около 900 km ^[1], а ширината варира до 120 km.^[3] Тя се състои от три относително обособени части: западна, централна и източна.^[1]

Планините на западната част се наричат Талеш. Те са разположени около югозападния край на Каспийско море и се отделят от централната част на Алборз чрез широката долина на река Сефидруд.^[3] Дължината им се оценява на 200 km, ширината е до 32 km. Тук се намират няколко върхове с височина около или малко над 3000 m.^[1]

С названието Алборз обикновено се означава централната и най-високата част на веригата, дълга около 400 km и широка до 120 km. В този участък се намира най-високият връх на Иран – угасналият вулкан Дамаванд (5670 m). Няколко рида образуват забележителния масив Тахт-е Солейман. Билото му е с височина над 4000 m на площ над 30 km², а в центъра се намира вторият по височина връх на Алборз – Алам Кух (4850 m).^[3]

Източен Алборз е с дължина 300 km и се простира от югоизточния край на Каспийското море до планините Копетдаг на границата с Туркменистан. Ширината му е около 60 – 80 km. Той представлява поредица масиви, най-високият от които е планината Шах Кух (3936 m). В посока североизток и изток височината на билата постепенно намалява. В крайния си източен участък веригата се свързва с Хорасанските планини.^[3]

Много от върховете в Алборз нямат имена, а тези, които са назовани, нямат стандартизирани имена – те могат да се различават в зависимост от картата. Понякога цялата верига се нарича планинска система Талеш-Алборз-Хорасан.^[3] Включването или изключването на крайните масиви води до нееднозначност при определянето на общата дължина на Алборз. Стойности, които се дават за веригата, варират в широк интервал 500 – 1500 km.

Карта на централен Алборз	Върхове:	1 Алам Кух
-25 до 500 m   500 до 1500 m   1500 до 2500 m   2500 до 3500 m   3500 до 4500 m   4500 до 5610 m	2 Азад Кух	3 Дамаванд
	4 До Берар	5 До Хахаран
	6 Кал'е Гардан	7 Горг
	8 Холено	9 Мехр Чал
	10 Мишине Марг	11 Наз
	12 Шах Алборз	13 Сиалан
	14 Точал	15 Вараващ
	Реки:
	1 Аламут	2 Чалус
	3 До Хезар	4 Хараз
	5 Джайруд	6 Карадж (река)
	7 Коджур	8 Лар
	9 Нур	10 Сардаб
	11 Се Хезар	12 Шах Руд
	Градове:	1 Амол
	2 Чалус	3 Карадж
	Други:
	D Дизин (курорт)	Шемшак (курорт)
	Комплекс Точал	Абали (ски център)
	E Емамзаде Хашем (гробница, Хараз (път))	K Кандован (тунел)
	* Латиан (язовир)	** Лар (язовир)

Алборз е естествена климатична преграда, спираща влажните въздушни потоци от Каспийско море. Годишно валежите в подножието на северните склонове на планината са над 1000 mm, като количеството им се увеличава с височината. Климатът по южните склонове е от полупустинен тип. Тук валежите са нередовни и техните средногодишни количества са в интервал 280 – 500 mm.^[1]

Разликата в климата на северните и южните склонове на Алборз определя и различната растителна покривка на планината. Северните склонове на централния Алборз са покрити с гъсти широколистни гори, чийто състав се мени с височината – в средната зона преобладава бук, а от 1700 m нагоре до нива, където дефилетата позволяват да премине влажният въздух, расте дъбова гора. В някои защитени долини има масиви от див кипарис. В долината на река Сефид Руд се отглеждат маслини.^[1]

Южните склонове са покрити с растителност, характерна за планинските степи. Тук се намират гори от хвойна, но преобладават треви и ниски храсти.

Животинският свят е разнообразен и е известен с някои редки видове. Горите на северните склонове са хабитат на диви котки – персийски леопард, рис, каракал. Те са обитавани от мечки, вълци глигани, сърни, благородни елени. В планината има също муфлони и диви кози. Сред многообразните представители на птиците тук най-много са грабливите видове – орли, соколи, мишелови. ^[1]

Височината на планината и снежните зими осигуряват благоприятни условия за упражняване на зимни спортове. Такива възможности са създадени преди всичко в близост до иранската столица Техеран.^[4]

• Дизин – най-големият ски курорт на Иран. Намира се на 123 km северно от Техеран.
• Шемшак – втори по големина ирански ски център. Неговите писти са по-стръмни от тези в Дизин и много от тях са предназначени за любителите на свободния стил.
• Комплекс „Точал“ – намира се във Веленджак, северното предградие на Техеран с много посолства и резиденции. Пистите са по склона на планината Точал и до тях се стига с кабинков лифт. Разстоянието между първата и последната станция на лифта е 7500 m, което го прави един от най-дългите в света.^[5]
• Абали – малко градче на 75 km от Техеран. Около него се намира най-старият в Иран ски център.
• Дарбандсар – най-новият ски център на около 60 km североизточно от Техеран.

Естествените гори на Алборз заемат площ над 3 000 000 хектара, от които около 1 000 000 хектара могат да се използват като ресурс за дърводобивна промишленост. Планината има залежи на железни и оловно-цинкови руди. Тук се намират няколко въгледобивни мини. Реките са източник за поливното земеделие и водоснабдяването на селищата. На по-големите от тях са построени язовири и водноелектрически централи.^[1]

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Алборз.

• Alborz Mountains, Photos from Iran, Livius.
• Maps, Photos and a List of peaks
• Astronomy Picture of the Day: May 3, 2008
• Central Alborz Mountains
• Iran Ski Areas