Алфхилд Там – Уикипедия
Алфхилд Там Alfhild Tamm | |
шведски психиатър и психоаналитик | |
Родена | |
---|---|
Починала | Стокхолм, Швеция |
Погребана | Швеция |
Националност | Швеция |
Научна дейност | |
Област | Психология |
Учила при | Паул Федерн, Хелене Дойч, Август Айхорн |
Алфхилд Там в Общомедия |
Алфхилд Там (на шведски: Alfhild Tamm) е шведска психоаналитичка, първата психиатърка в Швеция и пионерка на психоанализата в Скандинавия.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Родена е през 1876 година в Стокхолм, Швеция. През 1905 завършва Каролинския институт в родния си град. Продължава обучението си в Мюнхен през 1908 година, а на следващата година и в Берлин. От 1913 учи и във Виена. На следващата година създава клиника, където се приемат деца с афазия. По това време пише наръчник по логопедия.
Става член на Виенското психоаналитично общество през 1926 година.[1] В периода 1924 – 1930 преминава анализа при Паул Федерн, Хелене Дойч и Август Айхорн.[2] През 1931 година, заедно с датчанина Зигур Несгор и норвежеца Харалд Шилдруп създава Норвежкото психоаналитично общество.[3] Там става президент на обществото, а Шилдруп вицепрезидент. През 1933 година заедно с финландеца Ирьо Куловеси създава Финландско-шведското психоаналитично общество. На следващата година прекратява членството си във Виенското общество, за да членува във финландското и норвежкото общества.
Там издава книга свързана с мастурбацията, в която призовава за повече толерантност към нея, с което си навлича гнева на една част от общността в Швеция. Тя живее с жена по време, когато хомосексуалността не е общвествено приета.[4] Сред нейните анализанти е Нийл Хаак, датчанина Нилс Нилсен.
Умира през 1959 година в Стокхолм на 83-годишна възраст.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Talrubbningar och deras behandling. En handledning för lärare och föräldrar [Sprachstörungen und ihre Behandlung. Eine Anleitung für Lehrer und Eltern]. Stockholm 1916
- Känselns betydelse for talets utveckling. Nyt Tidskrift for Abnormvaesenet 19, 1917, 193 – 204
- Muskelsinnet och talorganen. Psyke 15, 1920, 74 – 90
- Kau – und Schluckstörung mit familiärem Auftreten. Acta pædiatrica 4 (2), 1924
- Die angeborene Wortblindheit und verwandte Störungen bei Kindern. Z psa Päd 1, 1926/27, 329 – 343 [Medfödd ordblindhet och därmed besläktade rubbningar i barnaåldern. Acta Societatis Medicorum Suecanæ 53, 1927, 143 – 155]
- Drei Fälle von Stehlen bei Kindern. Z psa Päd 2, 1927/28, 6 – 12
- Zwei Fälle von Stottern. Z psa Päd 2, 1927/28, 341 – 358
- Ett sexualproblem. Onanifrågan i psyko-analytisk belysning: läkare och uppfostrare tillägnad. Stockholm 1930
- Prophylaxe und Behandlung der Onanie. Z psa Päd 4, 1930, 273 – 287
- Till Bertil Borgs minne. Nordisk medicinsk tidskrift 3, 1931, 604
- Die geköpfte Puppe. Z psa Päd 6, 1932, 239 – 240
- Äro svenskarna ett surmulet folk – och varför? En psykoanalyktikers funderingar. Tidevarvet 11 (3), 1933
- Om psykoanalys. Nordisk medicinsk tidskrift, 5, 1933, 712 – 718
- Stottern. In P. Federn und H. Meng (Hg.): Das Psychoanalytische Volksbuch. Bern 1939, 533 – 539
- Läs – och skrivsvårigheter hos barn. Stockholm 1943
- Vår kulturkris och den psykiska hygienen. In Själens Läkarbok. Handledning i mentalhygien för envar. Stockholm 1943, 483 – 521
- Mera psykologi i medicinen och mera medicin i psykologien. Socialmedicinsk tidskrift 24, 1947
- Bidrag till felbehandlingarnas psykologi. Människa och miljö 3, 1948, 140 – 144
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Рудинеско, Е. и Плон, М., Речник на психоанализата, изд. Лик, с. 878.
- ↑ The names of the analysts, Collected by Richard G. Klein – New York City, p. 4, 12, 15.
- ↑ International dictionary of psychoanalysis (2002). Ed. by A. de Mijolla. Macmillan Reference USA, 2005, p. cix.
- ↑ ((de)) Кратка биография в Psychoanalytikerinnen. Biografisches Lexikon
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Рудинеско, Е. и Плон, М., Речник на психоанализата, изд. Лик, 2000
- International dictionary of psychoanalysis (2002). Ed. by A. de Mijolla. Macmillan Reference USA, 2005
|