Ахмед ага Барутанлията – Уикипедия

Ахмед ага Барутанлията
османски полицай
Роден
неизв.
Починал
1881 г.

Ахмед ага Касалицки, известен още като Барутанлията, е помак, полицейски инспектор на Доспатската нахия, разположен в село Барутин[1] и е един от главните предводители на башибозука, наредил и извършил Баташкото клане през Априлското въстание в 1876 година.

По неизвестни причини бащата на Ахмед ага, който е от помашкото село Касалък, Драмско, се преселва в с. Барутин, поради което той е носил прякора Касалицки. По-късно получава прякора Барутинеца, както това се е изписвало тогава във вестниците. Ахмед ага прекарал на младини доста години като пъдарин в Батак. Там той свързал добро приятелство с батачани и след време баташките първенци го препоръчали пред пазарджишките власти за полицейски чиновник – началник на няколко пъдари в Доспатската нахия. Като такъв Ахмед ага успял бързо да забогатее. Имал собствен дюкян, много овце и имущество, като дълго време заемал длъжността на полицейски началник на Доспатска нахия.[2] Участва в потушаването на Априлското въстание през 1876 година. При избухването на въстанието той получава задача от Пазарджишкия областен управител да мобилизира запасните от своята нахия и да ги препраща към Пазарджик. Заедно с тях той събира и около 200 мъже башибозук – военно необучени и невикани във войската, с които да участва в потушаването на въстанието. За да предотврати разрастване на въстанието от Батак към Разлог и Неврокоп, към този център командването праща войскова колона, сформирана от Серския санджак, която преминава през Доспат и Ахмед ага със събраната от него група се присъединява към нея. Тази група участва в потушаването на въстанието в Батак.

След въстанието Османската империя се опитва да си „измие ръцете“, като хвърля вината изцяло върху башибозука и за целта инсценира международно разследване, като обявява Ахмед ага Барутинлията за издирване заедно със сина му Молла Али и зетя му Молла Халил.[3] Барутанлията бил арестуван, осъден и затворен в затвор в Мала Азия, но по-късно е помилван от султана, след подписването на Берлинския договор през 1878 година е освободен и се върнал в Барутин. Тук се занимавал с търговия и притежавал големи стада добитък.[4] През 1880 година Ахмед ага Барутинлията е назначен като охрана на делегацията на Османската империя, изпратена в село Селча да се срещне с делегацията на Източна Румелия, които трябвало да договорят предаването на т. нар. Тъмръшка република на Източна Румелия.[5] Ахмед ага умира през 1881 година от проказа, от която се заразява в Диарбекир.[4]

  1. Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 129. Архив на оригинала от 2011-10-27 в Wayback Machine.
  2. Митев, Йоно. История на Априлското въстание 1876, т. 2, София 1988, с. 193
  3. Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 163 – 164. Архив на оригинала от 2011-10-27 в Wayback Machine.
  4. а б Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 158. Архив на оригинала от 2011-10-27 в Wayback Machine.
  5. Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 245. Архив на оригинала от 2011-10-27 в Wayback Machine.