Берковица (община) – Уикипедия

Берковица (община) 43.237, 23.124
Знаме
Общи данни
Област	Област Монтана
Площ	463.705 km²
Население	18 663 души
Адм. център	Берковица
Брой селища	20
Сайт	www.berkovitsa.bg
Управление
Кмет	Радослав Найденов (БСП – Обединена левица, ДПС, Новото време, НДСВ; 2023)
Общ. съвет	21 съветници ГЕРБ (6) С инж. Милчо Доцов за хората от Община Берковица (4) Народен съюз (3) БСП (3) БДЦ (2) Единни за Берковица (2) Заедно за Община Берковица (1)
Берковица (община) в Общомедия

Община Берковица се намира в Северозападна България и е една от съставните общини на област Монтана.

Общината е разположена в южната част на област Монтана. С площта си от 463,705 km² заема 2-ро място сред 11-те общините на областта, което съставлява 12,91% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на запад – община Георги Дамяново;
• на север – община Монтана;
• на изток – община Криводол, област Враца;
• на югоизток – община Вършец;
• на юг – община Годеч, Софийска област.

Релефът на общината е високо и средно и ниско планински, като територията ѝ изцяло попада в пределите на Западна Стара планина и Западния Предбалкан.

В южната и западната половина на общината се заемат северните склонове две планини, части от Западна Стара планина. На запад до границата с община Георги Дамяново, на север до долината на река Огоста, на изток до долината на река Бързия и прохода Петрохан и на юг до границата със Софийска област се простират северните склонове на Берковска планина. От билото на планината на север до долината на река Огоста се спускат дълги и тесни ридове, между които в дълбоки и залесени долини протичат реките Бързия и Златица и техните многобройни малки притоци и дерета. Тук на границата с община Годеч се издига първенецът на планината и на общината връх Ком (2016 m).

На изток от долината на река Бързия и прохода Петрохан в пределите на общината попадат западните части на планината Козница с нейния първенец връх Тодорини кукли (1785 m), разположен на границата с община Вършец.

В северните подножия на двете планини на около 350 – 400 m н.в. е разположена Берковската котловина, която структурно принадлежи към Западния Предбалкан. Нейният наклон е от юг на север и се пресича от река Бързия. Към Западния Предбалкан се отнася и хълмистият и нископланински район северно от котловината и източно от долината на река Бързия известен под името Замфировска хълмиста област.

Минималната височина на община Берковица е водното огледало на язовир Огоста – 186 m н.в. (кота преливник), от който в пределите на общината попадат неговите най-южни части.

Основна водна артерия на община Берковица е река Бързия, която протича през нея с цялото си течение (35 km). Тя извира под връх Тодорини кукли и до село Бързия протича в дълбока и гориста долина. След селото пресича от юг север Берковската котловина, а между селата Мездрея и Комарево преминава през къс пролом. След това долината ѝ се разширява, като е заето от обработваеми земи и се влива от юг в язовир Огоста. Нейни основни притоци са реките: леви – Кадийска бара, Рибна бара, Даб фишек, Стругарница, Раковица, Берковска река (Камщица) и Костенка; десни – Берберска бара, Садена бара, Ширине, Врещица и Балювска река.

В северозападната част на общината, отново с цялото си течение протича река Златица, която също се влива в южната част на язовир Огоста.

В най-източната част на община Берковица, през землището на село Пърличево преминава част от горното течение на река Шугавица (десен приток на Огоста).

Общината има 20 населени места с общо население 14 501 жители (към 7 септември 2021).^[1]

Етнически групи от общо 18287 самоопределили се (към 2011 година):^[3]

• българи: 15065
• турци: 12
• цигани: 3059
• други: 76
• неопределени: 75

• МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г. – преименува с. Мечит махала на с. Пърличево;
• МЗ № 5750/обн. 24 септември 1947 г. – преименува с. Гушанци на с. Замфирово;
• Указ № 3/обн. 11 януари 1950 г. – преименува с. Клисура на с. Бързия;
• Указ № 47/обн. 9 февруари 1951 г. – преименува с. Янчев чифлик на с. Ягодиново;
• Указ № 334/обн. 13 юли 1951 г. – преименува с. Ягодиново на с. Ягодово;
• през 1956 г. – уточнено е името на с. Бальово на с. Балювица без административен акт;
• през 1964 г. – преименувани са к. Цветна бара на к. Цветкова бара без административен акт;
• Указ № 757/обн. 8 май 1971 г. – заличава с. Калиманица поради изселване;
• На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/14 юли 1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села.^[4]

През общината от север на юг, по долината на река Бързия преминава последният участък от 15,5 km от трасето на жп линията Бойчиновци – Берковица.

През общината преминават изцяло или частично 5 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 70,2 km:

• участък от 37 km от Републикански път II-81 (от km 54,2 до km 91,2);
• началният участък от 6 km от Републикански път III-812 (от km 0 до km 6,0);
• началният участък от 12,6 km от Републикански път III-815 (от km 0 до km 12,6);
• участък от 1,5 km от Републикански път III-1621 (от km 2,3 до km 3,8);
• целият участък от 13,1 km от Републикански път III-8104.

• Лист от карта K-34-23. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-34-35. Мащаб: 1 : 100 000.

• Официален сайт на община Берковица
• Онлайн пътеводител на град Берковица, съдържаща богата информация и мултимедия Архив на оригинала от 2019-06-05 в Wayback Machine..
• Гражданско сдружение „Заедно за Берковица“ Архив на оригинала от 2018-01-23 в Wayback Machine.