Борино – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Борино.

Борино
България
41.6836° с. ш. 24.2927° и. д.
Борино
Област Смолян
41.6836° с. ш. 24.2927° и. д.
Борино
Общи данни
Население2328 души[1] (15 март 2024 г.)
31,2 души/km²
Землище74,567 km²
Надм. височина1146 m
Пощ. код4824
Тел. код03042
МПС кодСМ
ЕКАТТЕ05462
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСмолян
Община
   кмет
Борино
Мустафа Караахмед
(ДПС; 2015)
Уебсайтborino.org
Борино в Общомедия

Борино е село в Южна България. То е административен център на община Борино, област Смолян.

Село Борино се намира в планински район. До него се намират селата Чала, Гьоврен и градовете Доспат и Девин.

Старото име на селото е Карабулак. През 1872 година в селото има 100 къщи. През 1920 година в селото живеят 859 души, през 1946 – 1457 души, а през 1965 – 2685 души.[2]

Основната част от населението се състои от българи мохамедани и християни. Основната религия е ислям.

Културни и природни забележителности

[редактиране | редактиране на кода]
Кемеров мост между Борино и Тешел

Село Борино е разположено в югозападните Родопи, в местност богата на природни забележителности. Някои от тях са дело на човешка ръка като Кемеров мост (Кемера), а други са природни феномени – Дяволският мост. Недалеч са Дяволското гърло, Ягодинската пещера, Триградското ждрело и Буйновското ждрело.

Всяка година през първата събота и неделя от месец август се организира футболно първенство, в което участват отбори от съседни общини. Присъстват специални гости от страната.

  • Мустафа Сали Карадайъ – е български политик от Движението за права и свободи (ДПС) и негов председател в периода 2016 – 2023 г.
  • Венцислав Димитров р.1954 г. – преподавател по физика[3]
  • Цветка Димитрова Такова – авторка на първата книга за историята на село Борино. „Село Борино в миналото и настоящето на Родопите“, издателство „Демакс“ 2010 г. и второ издание – продължение, със същото заглавие, издателство „ВУСИ“, гр. Пловдив, 2019 г.
  1. www.grao.bg
  2. Вълчев, Ангел. Тъмраш. София, Издателство на Отечествения фронт, 1973. с. 342. Архив на оригинала от 2011-10-27 в Wayback Machine.
  3. Венцислав Димитров, архив на оригинала от 5 декември 2014, https://web.archive.org/web/20141205150159/http://www2.isikun.edu.tr/Akademik/PHYS/akademikkadro/vdimitrov/, посетен на 28 ноември 2014