Брунко Илиев – Уикипедия

Брунко Илиев е волейболен състезател и треньор. Баща е на известния волейболен национал Ивайло Гаврилов.

Започва волейболната си кариера като войник в Строителните войски, където е забелязан от Тодор Пиперков и привлечен в Славия. С този отбор печели сребърни медали през 1970 година и титлите на България през 1974 и 1975 година.

През 1980 година продължава кариерата си в Истанбул, Турция и достига до трето място за купата на Европа.

Член е на националния състав, спечелил сребърните медали на световното първенство в София през 1970 г. Участва в Олимпиадата в Мюнхен, където българският национален отбор достига до полуфинали.

Тренъор на младежкия национален отбор по волейбол, станал европейски шампион за младежи -1986 г.

Води българския национален отбор по волейбол 3 пъти (през 1994 г. – като дебютант в Световната лига достига 4-то място, 1999 и 2004)

Води мъжкия отбор на Левски с които постига 3 златни медала.

Известно време е треньор на юношеските отбори на „Славия“. През 2012 година поема мъжкия отбор на „Славия“^[1].

• Сребърен медал от първенството на България (1970 г.)
• Шампион на България със Славия (1974 г. и 1975 г.)
• Сребърен медал от СП за мъже в София (1970 г.)

• Европейски шампион с младежкия национален отбор на България през 1986 г.
• Шампион на България начело с Левски (София) 1999 г., 2000 г. и 2009 г.

Портал „Биографии“          Портал „Волейбол“          Портал „България“