French
DeutschБуковец (област Враца) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Буковец.
| Буковец | |
  Буковец  Буковец | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 189 души[1] (15 март 2024 г.) 9,24 души/km² |
| Землище | 20,465 km² |
| Надм. височина | 256 m |
| Пощ. код | 3242 |
| МПС код | ВР |
| ЕКАТТЕ | 06968 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Враца |
| Община – кмет | Бяла Слатина Иво Цветков (ГЕРБ; 2011) |
Бу̀ковец е село в Северозападна България. То се намира в община Бяла Слатина, област Враца.
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Буковец се намира на 21,4 км югозападно от общинския център гр. Бяла Слатина и на 43 км от гр. Враца. Селото е разположено върху силно пресечена местност от долове в северното подножие на Бърдо Веслец, недалеч от десния бряг на река Скът. Землището му заема площ от 20 165 декара и опира на изток в землището на с. Тлачене, на юг – с. Вировско, на запад – с. Нивянин и на север – с. Комарево.[2] Обработваемата земя е около 8000 декара, останалото са гори, пасища, ливади и пустеещи земи.
История
[редактиране | редактиране на кода]Името на селото безспорно е старинно име. Бук-ов-ец е съставено от прилагателното 'буков', т.е. кладенец с гърло от буково дърво, клада, и от съществителното 'извор', езеро или кладенец, което с времето е отпаднало, и е било заменено със старинния суфикс -ец. Освен това в землището на селото има много стари имена на местности със старинни суфикси -ица и -ец: Дреновица, Страница, Брайовец, Вътковец, Домославец, Кучковец, Мишовец, Ничовец, Осайдовец, Плашивец, и други. Тези имена говорят не само за своята старинност, но и за древността на село Буковец.
От източници е установено, че село Буковец е заварено от османските завоеватели с днешното си име и на сегашното си място. Районът на селото е богат на неизследвани археологически паметници и селища.[2] По-системно с проучване на района на селото се е занимавал Богдан Николов от Историческия музей във Враца. В местността Калето са открити останки на укрепено праисторическо селище. На повърхността на това селище има следи от антично укрепление и при оран местните хора често намират монети и парчета от глинени съдове.
В местността „Селището“ на север от Буковец има останки от антично и средновековно селище. Тук през 1933 г. прави разкопки големият български археолог Никола Миков и открива тракийски железен меч. В местността Хумата иманяри през 1950 г. са разкопали тракийска надгробна могила. В местността Мотанова могила също е разкопана тракйиска надгробна могила, но е разграбена. В местността Лозения връх до към 1960 г. са личали зидове на старо укрепление. В местността Черковата има стар оброчен камък с надпис, който е почти заличен. Оброк има и в местността Манастирището при стария кладенец.
За селото има преведени два османски документа от 19 век. Първият е от 1849 г. и селото е записано като тимар на Мехмед Юсуф от Враца.[3] Другият документ се отнася за производители на тютюн – 17 българи и 5 черкези.[2]
През 1860 г. в Буковец живеят 30 български и 10 помашки родове.[4] Към 1893 година в селото са живели 154 помаци.[5]
Население
[редактиране | редактиране на кода]- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 202 | 100.00 |
| Българи | 187 | 92.57 |
| Турци | 0 | 0.00 |
| Цигани | 0 | 0.00 |
| Други | 0 | 0.00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0.00 |
| Неотговорили | 15 | 7.42 |
Културни и природни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]Селският събор се провежда всяка година на 21 ноември в чест на освобождението на селото от османско владичество.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Горан Нинов (р. 1938 г.) – български политик от БКП
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
- ↑ Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Ориенталски отдел, ф. 29 281.
- ↑ ДБИ т. 1, с. 153 – 154.
- ↑ Райченски. С., Български мохамедани. Второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998], с. 83. ISBN 954-9308-51-0
- ↑ „Ethnic composition, all places: 2011 census“ // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
| ||||||||