Бургас (област) – Уикипедия

Област Бургас Burgas
Области в България
Област Бургас на картата на България
Страна	България
Район за планиране	Югоизточен район за планиране
Областен център	Бургас
Площ	7748.1 km²
Население	378 596 души (31 декември 2022 г.)
Общини	13
БВП (2021)	6 472 000 000 лв.[1]
МПС код	A
Официален сайт	www.bsregion.org
Административно деление на областта
Бургас в Общомедия

Област Бургас (също и Бургаска област) е най-голямата по площ от 28-те области на България. Намира се в Югоизточна България. На изток граничи с Черно море, на запад с областите Сливен и Ямбол, на север – с областите Варна и Шумен, а на юг – с Турция. Област Бургас заема площ 7748,1 km² и има население 378 596 души по официални данни към 2022 г.^[2]

Административен център на областта е град Бургас. МПС-кодът ѝ е А. Пощенските кодове на населените места в област Бургас са от 8000 (за град Бургас) до 8599.

В Бургаския регион се развива морски, културен и екологичен туризъм.

Област Бургас официално има 13 общини към февруари 2023 г.: Айтос, Бургас, Камено, Карнобат, Малко Търново, Несебър, Поморие, Приморско, Руен, Созопол, Средец, Сунгурларе и Царево.

В края на февруари 2021 г. е проведен местен референдум за отделяне от община Несебър на град Обзор и още 6 села в самостоятелна община Обзор. Избирателната активност е 76 %. От всички участвали за отделянето гласуват 1193 души или 73 %. Мнозинството се формира от гласовете на Обзор и селата Приселци и Раковсково. Против отделянето са 404 души или 27 %, повечето от селата Баня, Козница, Паницово и Емона, където те са мнозинство.^[3] Тези четири села не приемат общия вот, част от тях се събират на протест на площада в село Баня и организират подписка да не се отделят.^[4][5] Въпреки това Министерският съвет взима решение № 253 от 24.03.2021 г. за отделянето на Обзор и шестте села в нова община на основание референдума от февруари.^[6] Два дни след това кметът на Обзор Христо Янев (ГЕРБ) отива в София лично да благодари на премиера Бойко Борисов за бързото взимане на решението за отделянето на Обзор.^[7] Същия ден обаче в изложение до президента Румен Радев жителите на четирите села искат да не се издава указ за създаването на нова община. Кметът на община Несебър Николай Димитров подава жалба срещу решение № 253 на Министерския съвет за отделянето до Върховния административен съд, който я оставя без разглеждане с Определение № 7914 от 01.07.2021 г.^[8] В началото на юли 2021 г. четирите села провеждат контрареферендум с резултат оставане в община Несебър. Въпреки това Министерството на регионалното развитие и благоустройството им отговаря, че няма основания за преразглеждане на решението на бившия Министерски съвет за отделяне на Oбзор и още 6 села в самостоятелна община.^[9] В изложение до президента обаче жителите на четирите села в района около град Oбзор настояват държавният глава да не издава указ за отделянето им в нова община. Те искат да останат към Несебър. Затова и във връзка с преброяването на населението през септември – октомври 2021 г., въпреки решението на Министерския съвет Обзор да стане център на нова община, до преброяването не последва президентски указ за създаване на община Обзор и нейния състав.^[7] След това жители на Обзор пишат протестни писма до президента да не се бави указът за отделянето на Обзор и 6-те села в самостоятелна община, въпреки нежеланието на 4 от селата. Община Несебър съобщава, че при провеждането на референдума за отделянето има много правни нарушения, едно от които е, че бланката, на която са събрани подписите за провеждането на референдума е била без въпросите, за които ще се гласува. Затова на 11 януари 2022 г. община Несебър депозира искане в Министерския съвет за отмяна на правителственото решение от 24 март 2021 г., но не получава отговор. По тази причина община Несебър отправя апел към президента „да не финализира един процес със съмнителна законност“. Прессекретариатът на президента съобщава, че някои от формално-юридическите условия за създаване на община Обзор остават неизяснени и държавният глава ще обяви своето решение след като бъде изяснено изпълнението на законовите изисквания и обстоятелствата в конкретния случай. ^[10]

Градовете са с удебелен шрифт.

Обзор и шестте села нямат статут на отделна община и официално са в състава на община Несебър.

Айтос, Дрянковец, Зетьово, Карагеоргиево, Караново, Лясково, Малка поляна, Мъглен, Пещерско, Пирне, Поляново, Раклиново, Съдиево, Тополица, Черна могила, Черноград, Чукарка

Братово, Брястовец, Бургас, Българово, Димчево, Драганово, Извор, Изворище, Маринка, Миролюбово, Равнец, Твърдица

Винарско, Вратица, Желязово, Камено, Константиново, Кръстина, Ливада, Полски извор, Русокастро, Свобода, Трояново, Тръстиково, Черни връх

Аспарухово, Венец, Глумче, Деветак, Деветинци, Детелина, Добриново, Драганци, Драгово, Екзарх Антимово, Железник, Житосвят, Зимен, Искра, Карнобат, Кликач, Козаре, Крумово градище, Крушово, Мъдрино, Невестино, Огнен, Раклица, Сан-Стефано, Сигмен, Смолник, Соколово, Сърнево, Хаджиите, Церковски, Черково

Близнак, Бръшлян, Бяла вода, Визица, Граматиково, Евренозово, Заберново, Звездец, Калово, Малко Търново, Младежко, Сливарово, Стоилово

Гюльовца, Кошарица, Несебър, Оризаре, Равда, Свети Влас, Слънчев бряг, Тънково, Обзор, Приселци, Раковсково; Баня, Емона, Козница, Паницово

Александрово, Ахелой, Бата, Белодол, Габерово, Горица, Гълъбец, Дъбник, Каблешково, Козичино, Косовец, Лъка, Медово, Поморие, Порой, Страцин

Веселие, Китен, Ново Паничарево, Писменово, Приморско, Ясна поляна

Билка, Вишна, Вресово, Добра поляна, Добромир, Дропла, Дъскотна, Дюля, Заимчево, Зайчар, Звезда, Каменяк, Каравельово, Листец, Люляково, Мрежичко, Планиница, Подгорец, Преображенци, Припек, Просеник, Разбойна, Речица, Рожден, Рудина, Руен, Рупча, Ръжица, Сини рид, Скалак, Снежа, Снягово, Соколец, Средна махала, Струя, Топчийско, Трънак, Череша, Шиварово, Ябълчево, Ясеново Китка

Атия, Вършило, Габър, Зидарово, Индже войвода, Крушевец, Присад, Равадиново, Равна гора, Росен, Созопол, Черноморец

Белеврен, Белила, Бистрец, Богданово, Варовник, Вълчаново, Голямо Буково, Горно Ябълково, Гранитец, Граничар, Дебелт, Долно Ябълково, Драка, Драчево, Дюлево, Загорци, Зорница, Кирово, Кубадин, Малина, Момина църква, Орлинци, Проход, Пънчево, Радойново, Росеново, Светлина, Синьо камене, Сливово, Средец, Суходол, Тракийци, Факия

Бероново, Босилково, Ведрово, Везенково, Велислав, Вълчин, Горово, Грозден, Дъбовица, Есен, Завет, Камчия, Климаш, Костен, Лозарево, Лозица, Манолич, Подвис, Прилеп, Пчелин, Садово, Скала, Славянци, Сунгурларе, Съединение, Терзийско, Черница, Чубра

Ахтопол, Бродилово, Българи, Варвара, Велика, Изгрев, Кондолово, Кости, Лозенец, Резово, Синеморец, Фазаново, Царево

Списък на общините в област Бургас с тяхното население от 1934 до 2021 г. и брой на населените им места
(към 30 септември 2016 г.).^[11]

Област Община	Площ km2	Население 31 декември 1934	Население 31 декември 1946	Население 1.12.1956	Население 1.12.1965	Население 2.12.1975	Население 4.12.1985	Население 4.12.1992	Население 1.3.2001	Население 1.2.2011	Население 7.9.2021	Брой общини	Градове	Села	Общо
Област Бургас	7748,070	284 931	318 947	355 079	388 877	421 452	449 521	441 085	423 552	415 817	380 286	13	18	232	250
Община Айтос	402,866	20 875	21 736	24 171	28 955	31 982	33 807	32 210	30 549	28 687	25 481		1	16	17
Община Бургас	559,151	53 778	65 677	95 535	135 201	180 715	210 670	212 410	209 417	212 902	196 582		2	10	12
Община Камено	354,946	14 766	16 595	16 714	16 901	16 834	14 103	13 289	12 453	10 393	9545		1	12	13
Община Карнобат	835,468	37 613	40 994	41 516	41 080	37 909	34 817	32 731	29 871	25 477	20 840		1	30	31
Община Малко Търново	783,672	10 399	10 859	11 485	10 742	7782	7036	6373	4551	3793	2628		1	12	13
Община Несебър	420,433	11 838	13 526	13 803	14 276	16 542	18 186	18 871	19 113	22 348	23 760		3	11	14
Община Поморие	413,189	17 994	19 744	20 800	23 157	25 612	27 416	27 746	27 370	27 658	25 406		2	15	17
Община Приморско	350,084	3637	4873	4832	3980	4003	4666	4143	4079	6064	5618		2	4	6
Община Руен	689,937	26 312	28 010	29 667	30 762	30 892	33 753	30 881	28 833	29 101	26 385		–	41	41
Община Созопол	480,067	16 645	18 447	20 413	17 813	15 886	15 765	14 971	14 277	12 610	11 984		1	11	12
Община Средец	1149,878	35 717	39 203	38 935	29 804	22 603	21 303	19 868	17 396	14 934	13 145		1	32	33
Община Сунгурларе	794,967	27 101	29 381	26 218	25 572	21 082	18 273	16 958	15 409	12 559	10 583		1	27	28
Община Царево	513,402	8256	9902	10 990	10 634	9610	9726	10 634	10 229	9291	8329		2	11	13

Численост на населението през годините по пол и местожителство, според данни на НСИ (към 31 декември):^[12][13]

Години	Общо	Мъже	Жени	В градовете	В селата
1970	407 717	208 213	199 504	229 005	178 712
1980	432 721	216 969	215 752	270 823	161 898
1985	448 757	224 536	224 221	294 730	154 027
1989	448 689	223 389	225 300	310 500	138 189
1990	449 200	223 138	226 062	313 363	135 837
1995	439 002	216 303	222 699	307 634	131 368
2000	425 366	207 943	217 423	297 280	128 086
2001	422 458	206 619	215 839	299 016	123 442
2002	421 049	205 595	215 454	298 113	122 936
2003	419 925	205 020	214 905	296 236	123 689
2004	418 925	204 382	214 543	295 095	123 830
2005	418 750	204 051	214 699	295 860	122 890
2006	417 810	203 409	214 401	297 930	119 880
2007	420 095	204 897	215 198	298 964	121 131
2008	420 840	205 081	215 759	300 456	120 384
2009	422 319	205 692	216 627	310 754	111 565
2010	421 252	205 128	216 124	309 988	111 264
2011	414 947	203 139	211 808	310 571	104 376
2012	414 154	202 534	211 620	309 995	104 159
2013	414 485	202 444	212 041	310 364	104 121
2014	414 184	201 630	212 554	310 277	103 907
2015	413 884	201 290	212 594	314 987	98 897
2016	412 684	200 368	212 316	314 497	98 187
2017	411 579	199 519	212 060	314 036	97 543
2018	410 331	198 630	211 701	313 566	96 765
2019	409 265	197 790	211 475	313 132	96 133
2020	409 750	197 692	212 058	311 247	98 503
2021	408 704	196 999	211 705	311 099	97 605
2022	378 596	181 979	196 617	289 254	89 342
2023	384 446	184 318	200 128	293 857	90 589

Раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ:^[12][14]

	2000	2001	2002	2003	2004	2005	2006	2007	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019	2020	2021	2022	2023
Раждаемост	4316	3969	3875	4033	4326	4402	4781	4878	4908	5180	4508	4281	4170	4158	4211	4115	3951	3913	3724	3766	3492	3399	3221	3376
Смъртност	5659	5507	5397	5306	5481	5488	5680	5668	5620	5415	5555	5520	5557	5373	5540	5531	5467	5688	5503	5683	6200	7467	6341	5375
Естествен прираст	-1343	-1538	-1522	-1173	-1155	-1086	-899	-790	-712	-235	-1047	-1239	-1387	-1215	-1329	-1416	-1516	-1775	-1779	-1917	-2708	-4068	-3120	-1999

Коефициент на раждаемост, смъртност и естествен прираст през годините, според данни на НСИ (средно на 1000 души, в ‰):^[12]

	1998	1999	2000	2001	2002	2003	2004	2005	2006	2007	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019	2020	2021	2022	2023
Раждаемост	8,9	9,9	10,1	9,1	9,2	9,6	9,9	10,5	11,4	11,6	11,7	12,3	10,7	10,3	10,1	10	10,2	9,9	9,6	9,5	9,1	9,2	8,5	8,3	8,5	8,8
Смъртност	12,8	12,2	13,3	13	12,8	12,6	13,1	13,1	13,6	13,5	13,4	12,8	13,2	13,3	13,4	13	13,4	13,4	13,2	13,8	13,4	13,9	15,1	18,2	16,7	14,1
Естествен прираст	-3,9	-2,3	-3,2	-3,9	-3,6	-3	-3,1	-2,6	-2,2	-1,9	-1,7	-0,6	-2,5	-3	-3,3	-2,9	-3,2	-3,5	-3,6	-4,3	-4,3	-4,7	-6,6	-9,9	-8,2	-5,3

Численост на живородените през годините, по общини (данни на НСИ):^[12]

	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019	2020	2021	2022	2023
Общо	4908	5180	4508	4281	4170	4158	4211	4115	3951	3913	3724	3766	3492	3399	3221	3376
Бургас	2368	2470	2241	2055	1968	1983	2008	1939	1923	1890	1819	1855	1712	1679	1601	1636
Руен	391	384	299	285	337	320	323	321	302	300	296	290	253	237	265	269
Айтос	463	431	383	363	317	347	342	364	324	305	268	287	251	257	231	249
Поморие	327	323	240	281	275	268	283	252	235	240	228	257	251	216	185	232
Несебър	307	353	326	290	313	318	329	331	272	251	271	269	235	212	212	209
Карнобат	272	301	278	261	257	235	241	235	237	242	250	229	225	203	182	189
Средец	165	223	174	177	165	150	167	165	176	164	138	146	150	128	118	150
Сунгурларе	130	152	107	113	123	126	130	112	89	99	116	117	95	119	105	108
Созопол	162	157	145	128	120	116	107	119	118	133	121	111	106	108	90	103
Камено	131	173	137	131	117	119	101	110	110	114	88	88	76	99	99	102
Царево	85	105	90	98	89	82	84	74	92	98	66	57	73	59	68	64
Приморско	79	69	60	70	66	62	67	70	54	45	46	50	50	66	49	53
Малко Търново	28	39	28	29	23	32	29	23	19	32	17	10	15	16	16	12

Коефициент на раждаемост през годините според данни на НСИ, по общини (брой родени за една година на 1000 души от населението, в ‰):^[12]

	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014
Средно за областта	11,7	12,3	10,7	10,3	10,1	10	10,2
Несебър	12,7	14,2	12,2	12,5	13,2	13
Айтос	15,2	14,2	12,6	12,7	11,2	12,2
Камено	10,4	13,9	11,3	12,7	11,4	11,6
Руен	13,8	13,6	10,7	9,9	11,8	11,2
Сунгурларе	9,7	11,5	8,4	9,1	10,1	10,4
Приморско	11,3	9,6	8,4	11,5	10,9	10,3
Средец	10	13,7	10,9	11,9	11	10,1
Поморие	11,9	11,7	8,8	10,2	10	9,7
Карнобат	10	11,2	10,7	10,4	10,4	9,6
Бургас	11,6	12	10,8	9,7	9,3	9,4
Созопол	10,4	10	9,5	10,1	9,5	9,2
Царево	9,2	11,3	9,6	10,5	9,5	8,7
Малко Търново	7,1	10,1	7,5	7,6	6,1	8,7

Численост на починалите през годините, по общини (данни на НСИ):^[12]

	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019	2020	2021	2022	2023
Общо	5620	5415	5555	5520	5557	5373	5540	5531	5467	5688	5503	5683	6200	7467	6341	5375
Бургас	2315	2317	2393	2352	2357	2352	2368	2424	2463	2497	2469	2513	2757	3329	2860	2426
Поморие	366	345	330	355	362	334	396	396	368	393	383	401	404	489	426	376
Карнобат	512	487	482	422	443	413	416	417	399	411	429	417	483	589	423	370
Айтос	381	360	368	349	391	356	394	392	354	387	332	380	458	508	439	351
Несебър	296	264	269	283	291	287	279	265	292	322	272	305	319	426	372	321
Руен	302	288	282	327	345	274	295	268	306	290	305	281	367	431	346	288
Средец	371	316	359	356	341	355	351	323	286	307	314	318	332	362	309	254
Сунгурларе	262	216	280	291	263	250	240	259	242	264	230	243	263	294	268	240
Камено	240	236	243	250	214	203	209	219	211	240	223	205	242	311	239	213
Созопол	249	246	214	213	211	205	245	233	207	230	221	241	253	302	280	203
Царево	139	131	147	131	141	130	157	140	141	161	145	158	126	178	164	141
Приморско	97	98	90	112	103	116	101	109	113	100	86	122	125	138	111	106
Малко Търново	90	111	98	79	95	98	89	86	85	86	94	99	71	110	104	86

Коефициент на смъртност през годините според данни на НСИ, по общини (брой починали за една година на 1000 души от населението, в ‰):^[12]

	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014
Средно за областта	13,4	12,8	13,2	13,3	13,4	13	13,4
Малко Търново	22,7	28,8	26,3	20,1	25,2	26,5
Средец	22,6	19,4	22,5	24	22,8	23,9
Сунгурларе	19,5	16,4	22,1	23,4	21,5	20,6
Камено	19,1	19	20	24,2	20,9	19,9
Приморско	13,9	13,7	12,6	18,4	17	19,2
Карнобат	18,8	18,2	18,5	16,8	17,8	16,8
Созопол	15,9	15,8	14	16,8	16,7	16,2
Царево	15	14,1	15,6	14,1	15	13,8
Айтос	12,5	11,8	12,1	12,2	13,7	12,5
Поморие	13,3	12,5	12,1	12,9	13,1	12,1
Несебър	12,3	10,6	10,1	12,2	12,3	11,7
Бургас	11,3	11,2	11,6	11,1	11,1	11,1
Руен	10,7	10,2	10,1	11,3	11,2	9,6

Естествен прираст на населението през годините, по общини (данни на НСИ):^[12][14]

	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019	2020	2021	2022	2023
Общо	-712	-235	-1047	-1239	-1387	-1215	-1329	-1416	-1516	-1775	-1779	-1917	-2708	-4068	-3120	-1999
Руен	89	96	17	-42	-8	46	28	53	-4	10	-9	9	-114	-194	-81	-19
Приморско	-18	-29	-30	-42	-37	-54	-34	-39	-59	-55	-40	-72	-75	-72	-62	-53
Малко Търново	-62	-72	-70	-50	-72	-66	-60	-63	-66	-54	-77	-89	-56	-94	-88	-74
Царево	-54	-26	-57	-33	-52	-48	-73	-66	-49	-63	-79	-101	-53	-119	-96	-77
Созопол	-87	-89	-69	-85	-91	-89	-138	-114	-89	-97	-100	-130	-147	-194	-190	-100
Айтос	82	71	15	14	-74	-9	-52	-28	-30	-82	-64	-93	-207	-251	-208	-102
Средец	-206	-93	-185	-179	-176	-205	-184	-158	-110	-143	-176	-172	-182	-234	-191	-104
Камено	-109	-63	-106	-119	-97	-84	-108	-109	-101	-126	-135	-117	-166	-212	-140	-111
Несебър	11	89	57	7	22	31	50	66	-20	-71	-1	-36	-84	-214	-160	-112
Сунгурларе	-132	-64	-173	-178	-140	-124	-110	-147	-153	-165	-114	-126	-168	-175	-163	-132
Поморие	-39	-22	-90	-74	-87	-66	-113	-144	-133	-153	-155	-144	-153	-273	-241	-144
Карнобат	-240	-186	-204	-161	-186	-178	-175	-182	-162	-169	-179	-188	-258	-386	-241	-181
Бургас	53	153	-152	-297	-389	-369	-360	-485	-540	-607	-650	-658	-1045	-1650	-1259	-790

Коефициент на естествен прираст през годините според данни на НСИ, по общини (в ‰):^[12]

	2008	2009	2010	2011	2012	2013	2014
Средно за областта	-1,7	-0,6	-2,5	-3	-3,3	-2,9	-3,2
Руен	3,1	3,4	0,6	-1,5	-0,3	1,6
Несебър	0,4	3,6	2,1	0,3	0,9	1,3
Айтос	2,7	2,3	0,5	-1,4	-2,6	-0,3
Бургас	0,3	0,7	-0,7	-1,4	-1,8	-1,7
Поморие	-1,4	-0,8	-3,3	-2,7	-3,2	-2,4
Царево	-5,8	-2,8	-6,1	-3,5	-5,5	-5,1
Созопол	-5,6	-5,7	-4,5	-6,7	-7,2	-7
Карнобат	-8,8	-6,9	-7,8	-6,4	-7,5	-7,3
Камено	-8,7	-5,1	-8,7	-11,5	-9,5	-8,2
Приморско	-2,6	-4	-4,2	-6,9	-6,1	-9
Сунгурларе	-9,8	-4,8	-13,6	-14,4	-11,4	-10,2
Средец	-12,5	-5,7	-11,6	-12,1	-11,8	-13,8
Малко Търново	-15,7	-18,7	-18,8	-13	-19,1	-17,8

Миграция на населението през годините, според данни на НСИ:

	Заселени	Изселени	Механичен прираст
2014	8573	7545	1028

Прираст на населението през годините, според данни на НСИ:

	Естествен прираст на населението	Механичен прираст на населението	Прираст на населението
2014	-1329	1028	-301

Численост на етническите групи според преброяванията на населението през годините:

	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Неотговорили
2001[15]	423 547	338 625	58 636	19 439	3728	1919	1200
2011[16]	415 817	298 128	49 354	18 424	2632	2006	45 273

Дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините (в %):

	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Неотговорили
2001[15]	79,94	13,84	4,58	0,88	0,45	0,28
2011[16]	71,69	11,86	4,43	0,63	0,48	10,88

Численост на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по общини:^[16]

	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Неотговорили
Общо	415 817	298 128	49 354	18 424	2632	2006	45 273
Бургас	212 902	179 383	6264	3871	1407	728	21 249
Руен	29 101	1619	21 241	1300	10	322	4609
Айтос	28 687	13 847	8766	3101	77	223	2673
Поморие	27 658	17 992	4947	1307	176	101	3135
Карнобат	25 477	19 030	2125	1202	289	141	2690
Несебър	22 348	18 367	1240	565	199	140	1837
Средец	14 934	10 912	230	2063	68	47	1614
Созопол	12 610	8889	523	1678	88	24	1408
Сунгурларе	12 559	6193	3553	929	76	122	1686
Камено	10 393	7989	327	654	147	83	1193
Царево	9291	6737	31	748	42	18	1715
Приморско	6064	4268	84	577	37	37	1061
Малко Търново	3793	2902	23	429	16	20	403

Дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по общини (в %):^[16]

	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Неотговорили
Средно за областта	71,69	11,86	4,43	0,63	0,48	10,88
Айтос	48,26	30,55	10,80	0,26	0,77	9,31
Бургас	84,25	2,94	1,81	0,66	0,34	9,98
Камено	76,86	3,14	6,29	1,41	0,79	11,47
Карнобат	74,69	8,34	4,71	1,13	0,55	10,55
Малко Търново	76,50	0,60	11,31	0,42	0,52	10,62
Несебър	82,18	5,54	2,52	0,89	0,62	8,21
Поморие	65,05	17,88	4,72	0,63	0,36	11,33
Приморско	70,38	1,38	9,51	0,61	0,61	17,49
Руен	5,56	72,99	4,46	0,03	1,10	15,83
Созопол	70,49	4,14	13,30	0,69	0,19	11,16
Средец	73,06	1,54	13,81	0,45	0,31	10,80
Сунгурларе	49,31	28,29	7,39	0,60	0,97	13,42
Царево	72,51	0,33	8,05	0,45	0,19	18,45

Вероизповедание (2011):^[17]

Самоопределили се: 310 215 души:

• православни: 229 985 (74,14 %),
• мюсюлмани: 40 055 (12,91 %),
• други: 40 175 (12,95 %).

Етнически състав на селищата в Бургаска околия през 1885 г.^[18]

	Име	Сегашно име	Българи	Турци	Гърци	Цигани	Други	Общо
1	Айваджик	Дюлево	1284	6	3	5	1	1299
2	Алан Кайряк	Ясна Поляна	461	5				466
3	Атанас Кьой	Атанасово	298	7				305
4	Ахлатлии	Присад	63	42				105
5	Бей Махле	Светлина	544		17	33		594
6	Белеврен		5	871		22		898
7	Белила		273					273
8	Белуджа			69				69
9	Боклуджа	Радойново	218	214		40		472
10	Бургас		2083	1268	1993	15	506	5865
11	Българско Алагюн	Богданово	772	1	1	7		781
12	Бююк Бунар	Бистрец	504			11		515
13	Вая Кьой	Долно Езерово	189					189
14	Герге Бунар	Росеново	421			8		429
15	Горно Алмалии	Горно Ябълково	401	3	3			407
16	Демирдеш	Желязово	266			4		270
17	Дервент Дере	Проход	412			5		417
18	Джемерен	Габър	357			35		392
19	Долно Алмалии	Долно Ябълково	379					379
20	Драка		621	12				633
21	Дюлгерлии	Зидарово	840	77	2	5		924
22	Каба Сакал	Равнец	422	8	189			619
23	Кайнарджа	Извор	527	31		24		582
24	Кайряк Кьой	Крушевец	292					292
25	Кара Бунар	Средец	738			17	4	759
26	Кара Кютюк	Пънчево	126	64		8		198
27	Кара Тепе	Черни Връх	96	171	11			278
28	Каялии	Камено	422		56	3	1	482
29	Келеш Кьой	Трояново	707	14		20	11	752
30	Коджа Бук	Голямо Буково	500	7			1	508
31	Куру Дере	Суходол	786		1			787
32	Кър Харман	Вършило	783			21		804
33	Кър Чешме	Полски Извор	208			24	2	234
34	Кърк Чалъ	Драчево	388					388
35	Кюприя	Приморско	528			22		550
36	Лъджа Кьой	Банево	120	49	3	36	16	224
37	Мадлеш	Кирово	354			9	2	365
38	Мехмеч Кьой	Росен	476			40	55	571
39	Мугрис	Горно Езерово	77					77
40	Ново Паничарево		557					557
41	Орхан Кьой	Орлинци	442	34		4		480
42	Русокастро		778	10	5	47	7	847
43	Сазлъ Кьой	Тръстиково	342	25	24		7	398
44	Саръ Муса	Веселие	379		11	24		414
45	Свети Никола	Черноморец	667		1			668
46	Скеф	Димчево	125	129	61	30	1	346
47	Созопол		103	8	2846		1	2958
48	Суватите	Ливада	680	19			5	704
49	Тагар Кьой	Вълчаново	312				2	314
50	Тикенджа	Граничар	5	198		45		248
51	Турско Алагюн	Варовник	230					230
52	Урум Кьой	Индже Войвода	887					887
53	Шабан Къръ	Загорци	249	171		7		427
54	Якезлии	Дебелт	400	4	4	40	42	490
55	Янъч Дере	Раков Дол	168					168
	Бургаска околия		24265	3517	5231	611	256	34288

	Компания	Оборот (млн.лв.)	Печалба (млн.лв.)
1.	Лукойл Нефтохим Бургас АД	5112,4	– 122,0
2.	Севан ООД	354,7	11,3
3.	Промет Стиил ЕАД	307,1	– 5,5
4.	Нафта-Трейдинг АД	234,4	1,2
5.	СЕ Борднетце-България ЕООД	199,8	2,4
6.	Кроношпан България ЕООД	178,7	– 1,1
7.	Зерно Експорт ООД	137,6	0,4
8.	Бургойл БГ ЕООД	116,2	0,6
9.	Нурсан Отомотив ЕООД	107,6	4,6
10.	Хранекспорт ООД	106,5	1,8

На територията на област Бургас се осъществява над 40% от масовия туризъм в страната. Тя е посещавана от по-голямата част от чуждите и български туристи. Бургаска област е един район с изключително разнообразие на природни, антропогенни и културни туристически ресурси.

Географското положение на областта е изключително благоприятно. Тя включва привлекателните дялове на Източна Стара планина, северните разклонения на Странджа планина, ПП „Странджа“, Източните части на Горнотракийската низина, Бургаската низина и други. На изток включва Южното Черноморско крайбрежие. Водите на Черно море са слабо солени, температурата на морската вода позволява морски бани от април до ноември, което прави Южното Черноморие изключително атрактивно за развитие на морски ваканционен туризъм. В област Бургас се среща уникалното съчетание на море, езера, планина и реки, екзотична растителност и многообразие на животински и растителни видове.

Изключително атрактивни са плажните ивици по Южно Черноморско крайбрежие, клифовете и заливите. В областта е включен най-големият залив на Черно море – Бургаският, както и множество малки, закътани заливчета по крайбрежието – Созополски, Каваците, Света Параскева, Зигра, Стомополу, Дяволски и други.

Град Бургас е ограден с три различни по своя характер езера – Атанасовско, Вая (известно като Бургаското езеро) и Мандра. Те, заедно с Поморийското езеро, образуват най-големия комплекс от естествени влажни зони в България, с обща площ 9500 ха. Единствено тук в България и Черноморския басейн са запазени двете лагуни, превърнати в традиционни солници – тези на Атанасовско и Поморийско езеро. В езерата са установени 340 от всички 400 вида птици, описани за територията на България. Заради своята уникалност четирите езера са обявени за Рамсарски места през 2002 г.

На територията на региона се съчетават няколко климатични влияния, като най-изразен е преходно-континенталният климат. Влиянието на Черно море и Средиземноморието е осезателно.

Транспортната обезпеченост до основните туристически обекти в областта е напълно осигурена чрез международното Летище Бургас, пристанища, ЖП гара, автогари и добре изграден шосеен достъп.

Черноморските общини са с най-голям потенциал за развитие на туризма и поради тази причина изградената специализирана туристическа инфраструктура, обслужваща посетителите, е съсредоточена именно на тяхна територия.

Материалната база на туризма е съсредоточена основно в селищните територии и курортите по крайбрежието. Това е следствие както от естествените урбанизационни процеси на територията, така и от целенасочена политика на планиране. По крайбрежието преобладават курортните коплекси, частният квартирен фонд, семейните пансионати и почивни бази.

Докато частният квартирен фонд е сравнително нов и донякъде пригоден за нуждите на индивидуалния отдих, т.нар. „лека ваканционна база“, която включва къмпингите, е морално и физически износена. Причините са основно в неизяснената собственост и липсата на начален капитал в реституираните имоти. 

Обзор, Елените, Свети Влас, Слънчев бряг, Несебър, Равда, Ахелой, Поморие, Бургас, Черноморец, Созопол, Дюни, Приморско, Китен, Лозенец, Аркутино, Ахтопол, Царево.

Къмпинги „Европа“, "Зора“, "Градина“, "Златна рибка“, "Смокиня“, „Юг“, „Оазис“, „Арапя“, „Нестинарка“, „Делфин“, „Корал“, „Каваците“; местности Отманли, Силистар и други;

Маршрут № 1: гр. Бургас – Лугата (Атанасовско езеро) – Антично и средновековно пристанище и крепост (кв. Сарафово) – Тракийска гробница Хероон (к-г Европа). Обща продължителност: 5,5 ч.;

Маршрут № 2: гр. Бургас – Лугата (Атанасовско езеро) – Точката за наблюдение на птици (Атанасовско езеро) – Тракийско светилище (кв. Банево) – Античен и средновековен град „Акве Калиде – Термополис“ (кв. Ветрен, Бургаски минерални бани) – Укритие за наблюдение на птици (Атанасовско езеро) – гр. Бургас. Обща продължителност: 8 ч.;

Маршрут № 3:– гр. Бургас – езеро Вая – връх Шилото – Тракийско светилище – Манастир „Света Богородица“ – крепост Русокастрон и светилище Русина дупка (с. Русокастро) – Античен и средновековен град Деултум (с. Дебелт) – ЗМ „Устието на река Изворска“ – гр. Бургас. Обща продължителност: 10 ч.;

Маршрут № 4: гр. Бургас – с. Дебелт – езеро Вая – ЗМ „Устието на река Изворска“ – изворите на р. Младежка – с. Кости – Устието на Велека през ЗМ Велека – ЗМ Парория – с. Стоилово – водопад Докузак – Петрова нива – Каменска бърчина – Индипасха – с. Граматиково – Влахов дол – с. Българи – ЗМ „Марина река“ – параклис „Св. Илия“. Обща продължителност: 4 дни;

Маршрут № 5: Устието на река Велека – Устието на р. Резовска – гр. Малко Търново през ЗМ Силистар – с. Кости – параклис „Св. Илия“ – светилище „Св. Марина“ – Влахов дол – с. Сливарово – Индипасха – Каменска Бърчина. Обща продължителност: 3 дни;

Маршрут № 6: гр. Малко Търново – с. Бръшлян – с. Стоилово – Бакърлъка – Пода – гр. Бургас през Пропада – Мишкова нива – водопад Докузак – ЗМ Велека – Петрова нива – ЗМ Парория. Обща продължителност: 4 дни;

Маршрут № 7: гр. Бургас – Пода – Созопол – Алепу – Аркутино – Вельов вир – Устието на р. Ропотамо – Бегликташ – гр. Царево – Ахтопол – Устието на Велека – ЗМ „Силистар“ – Устието на р. Резовска. Обща продължителност: 4 дни;

В много от селата в Бургаска област се предлагат традиционни селски къщи с двор. Благодарение на засиленото търсене на такъв вид настаняване през последните години, селският туризъм преживява истински ренесанс. Той се практикува както от български туристи, търсещи най-вече спокойствие далеч от големия град, така и от много чуждестранни туристи, живеещи в страни с много различни инфраструктура, архитектура и бит;

Прекият досег с красивите местности, кръстосани от древни пътища и осеяни от руини на крепости и манастири, дава възможност за развитието на културен туризъм на много добро ниво. Ресурс за развитието му са обекти като праисторическите селищни могили, тракийски гробници и надгробни могили, както и археологически находки от римско и византийско време;

До Поморийското езеро е изграден първият в Източна Европа „Музей на солта“, където туристите могат да наблюдават процеса на солодобив, извършван и до днес по метод, запазен от преди 2000 години. Езерото е защитена местност от 2001 г. Заради своето уникално местоположение то е важно място с национално значение. Най-голямата му ценност е неговото орнитологичното богатство. Езерото посреща първите есенни прелетници по „Виа Понтика“, а от дигите могат да се наблюдават прелитащите над морето пеликани и щъркели. То е дом за няколко застрашени вида птици и растения, включени в „Червената книга“ на България. Сред тях са тойна (тук е най-голямото находище за страната), татарска млечка и морски пелин.

Специфична съществуваща туристическа практика са предлаганите разходки с лодка по река Ропотамо, река Велека, езерото Вая.

Районите на Странджа планина и Източна Стара планина предлагат много възможности за разходка сред природата;

Областта предлага изключително благоприятни условия за развитието им във всички селища по Черноморското крайбрежие.

Град Малко Търново е обявен за климатичен курорт от национално значение от 1967 г., благодарение на изключително чистия въздух и благоприятен климат на Странджа планина. Препоръчва се при белодробни занолявания.

В курортния град Свети Влас наличието на въздушни течения между Черно море и планинското дефиле на Стара планина обуславя един забележителен природен феномен и очиства въздуха от всякакви прахови и други дразнители. Естественият аерозол на морето, съчетан с кристално чистия планински въздух са природна даденост с мощно целебно въздействие върху бронхиална астма и други хронични белодробни заболявания;

Важен ресурс за туризма в областта са минералните извори в близост до град Бургас, около които са се развили балнеолечебни курорти:

Бургаски минерални бани – балнеоложкият курорт е в близост до с. Банево, с дебит 36 l/s и температура 41 °C. Препоръчва се за заболявания на опорно-двигателния апарат, неврологични, гинекологични, тромбофлебити и други заболявания.

Използва се и лечебната кал от Атанасовското езеро.

Балнеотуризъм се развива и в гр. Поморие. Изградена е материално-техническа база, която включва балнеолечебници, почивни станции, плувни басейни. В южната част на Поморийското езерото се добива лечебна кал за санаториумите в града.

Бургас е областен град и четвърти по големина в страната, Той е с изключително стратегическо местоположение, има международно летище, пристанище и голяма ЖП гара. Област Бургас от своя страна е сред най-важните икономически и индустриални центрове в България. На територията ѝ има много хотели, оборудвани с необходимите за този вид туризъм зали и техника. Наличието на всички тези важни фактори са предпоставка за все по-динамично развиващ се конгресен и бизнес туризъм в региона;

В Държавно ловно стопанство Граматиково, Странджа палнина – обект на лов в района му са представителите на следните животински видове: благороден елен, дива свиня, сърна, вълк, лисица, чакал, дива котка, горски бекас.

В региона има редица водоеми: Черно море, реки, блата и много язовири. Всички те предоставят идеални възможностите за спортен риболов и къмпинг. 

Язовири на територията на област Бургас: яз. Ахелой, известен още като Батски язовир (шаран, толстолоб, клен, бял амур и сом), яз. Мандра (бабушка, кааркуда, костур, бряна, слънчевка, червеноперка, шаран, щука и бяла риба), яз. Камчия (бабушка, каракуда, костур, морунаш, попче, сом, уклей, шаран, червеноперка), яз. Порой (толстолоб, шаран, каракуда, таранка, белевица, червеноперка).

Риболов се практикува също така в езеро Вая (Бургаско езеро) – тук най-разпространен е шаранът, също в Черно море, реките и блатата на територията на област Бургас.^[20]

• В Общомедия има медийни файлове относно Бургас (област)
• Областна администрация Бургас
• Статистически данни за област Бургас на Националният статистически институт
• ((bg)) Музикални изпълнители в стил рок или свързаните с него подстилове музика от областта в Български рок архиви

п б р Области в България Благоевград  · Бургас  · Варна  · Велико Търново  · Видин  · Враца  · Габрово  · Добрич  · Кърджали  · Кюстендил  · Ловеч  • Монтана  · Пазарджик  · Перник  · Плевен  · Пловдив  · Разград  · Русе  · Силистра  · Сливен  · Смолян  · Софийска област  · Област София  · Стара Загора  · Търговище  · Хасково  · Шумен  · Ямбол