Българо-германски договор (1915) – Уикипедия

Договорът за дружба и съюз между България и Германия е военен договор, сключен на 24 август/6 септември 1915 година^[1] в София. От българска страна е подписан от министър-председателя Васил Радославов, а от германска – от райхсканцлера Георг Михаелис.

Съгласно договора двете страни се задължават да не влизат в съюз или съглашение, насочени срещу другата страна, да водят политика на приятелство и да си оказват помощ.

Съгласно член 2 на договора Германия гарантира „с всички свои средства политическата независимост и териториалната цялост на България... против всякакво нападение или посегателство от страна на която и да е държава“. България се задължава да се притече на помощ с всички свои войски, „щом това се поиска от нея“, в случай „че Германия без всякакъв повод бъде нападната от граничеща с България държава“.

Този договор заедно с Тайната българо-германска спогодба, Военната конвенция и Българо-турската конвенция^[2], също сключени на 6 септември, оформя влизането на България на страната на Централните сили в Първата световна война.

Договорът е за срок от 5 години и остава таен до официалното влизане на България във войната.