ВЕЦ „Момина клисура“ – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Момина клисура.
ВЕЦ „Момина клисура“ | |
Главната деривация на ВЕЦ „Момина клисура“ | |
Местоположение | Момина клисура, България |
---|---|
Собственик | НЕК |
Оператор | НЕК ЕАД |
Енергоносител | водна |
Турбини | 2 |
Капацитет | 120 MW |
Открита | 1975 |
ВЕЦ „Момина клисура“ е водноелектрическа централа, разположена при село Момина клисура, област Пазарджик, последното стъпало на Каскадата „Белмекен-Сестримо-Чаира“, собственост на Националната електрическа компания.
Централата е пусната в експлоатация през 1975 година. Тя има две френсисови турбини с общ капацитет за производство на електричество 120 MW и застроено водно количество 56,6 m³/s.[1]
Централата се захранва от води, преработени от ВЕЦ „Сестримо“. Те достигат до нея по открит канал с дължина 4,3 километра, в който се зауства и водохващане на Крива река и който достига до горния изравнител на централата - язовир със стоманобетонова стена и полезен обем 200 хиляди кубични метра. От него до централата водата преминава по напорен тръбопровод с дължина 1236 метра и диаметър, изменящ се от 4,0 до 3,1 метра. Преработените води отиват в малък долен изравнител, след което се отвеждат по дълга 75 километра безнапорна деривация до язовир „Пясъчник“ за използване за напояване.[1]
Графиките са временно недостъпни поради технически причини. |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Набатов, Никита и др. Електроенергетиката на България. София, Тангра ТанНакРа, 2011. ISBN 978-954-378-081-5. с. 36-37.
|