Весталка – Уикипедия

Тази статия или раздел има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати.

Весталки (на латински: virgines Vestales; sg. virgo Vestalis) се наричат жриците на богинята Веста.

В храма на богинята имало шест весталки, чиито главни задължения се състояли в поддържането на свещения огън. В Древен Рим те заемали почетно положение – техните показания в съда имали решаващо значение. Обида отправена към весталка се наказвала със смърт, а ако тя срещала престъпник, осъден на смърт, екзекуцията се отменяла.

Подборът на кандидатките за весталка бил много строг: от патрицианските семейства по жребий се излъчвали 20 девойки на възраст от 6 до 10 години без физически недъзи. След това pontifex maximus избирал от тях 6, които постъпвали за десет години на обучение при старшите весталки. След посвещаването и принасянето в жертва на отрязаните си коси, момичетата били обличани в бели дрехи и към името им добавяли „Амата“. После 10 години жриците изпълнявали служба в храма. Следващите 10 години те обучавали новите млади весталки, след което /след 30 години в храма/ могли най-накрая да се завърнат в родния си дом и да се омъжат.

Най-голямото провинение на една весталка било загуба на целомъдрието – това се считало за осквернение на светостта на храма на Веста: виновната весталка била заравяна жива в земята.^[1] Друго провинение било загасването на свещения огън, което било тълкувано като лоша поличба за града – тогава провинилата се жрица била бичувана от понтифекса.

• 
  Главна весталка, скулптура
• 
  Весталка в изображение от 19 век от Фредерик Лейтън
• 
  Руини на Къщата на Весталките в Римския форум

• Аквлия Севера, за която се жени император Елагабал след скандал. Според Дион Касий заради сватбата си, която погазва законите и оскверняването на весталка, Елагабал е трябвало да бъде публично бичуван на форумът, хвърлен в затвора, а след това убит.^[2]
• Коелия Конкордия, последната оглавявала ордена.
• Рея Силвия, майката на митичните основатели на Рим – Ромул и Рем.
• Тарпея, която предава Рим на сабините и на чието име е наречена Тарпейската скала.

• Храм на Веста

• Eckstein, Arthur M. Polybius, the Gallic Crisis, and the Ebro Treaty // Classical Philology 107 (3). 2012. DOI:10.1086/665622. 0009-837X. (на английски)
• Касий, Дион. Римска история // Книга 80. Loeb Classical Library, 1927. (на английски)

п б р Римска религия и митология Длъжности и жречески колегии Авгур Фламен Харуспекс Понтифекс Rex Nemorensis Rex Sacrorum Весталка Арвалски братя Салии Квиндецимвири Практики и вярвания Фестивали Погребения Императорски култ Митология Гонения Сибилски книги Храмове Основни божества Аполон Церера Диана Юнона Юпитер Марс Меркурий Минерва Нептун Венера Вулкан Фортуна лари и пенати Плутон Квирин Сол Веста Второстепенни божества Белона Бона Деа Бромий Целус Кастор и Полукс Клитуно Купидон Дис Патер Фавн Гликон Инуус Луперк Оркус Рома Сатурн Конс Конкордия Опс Деа Диа Виктория Видуус Как Кака Персонифицирани идеи Aius Locutius Angerona Конкордия Copia Fides Фортуна Spes Легенди Ромул и Рем Седмината царе на Рим Други Аборигени Анцил