Ветрен (дем Синтика) – Уикипедия

Вижте пояснителната страница за други населени места с името Ветрен.
Ветрен
Νέο Πετρίτσι
— село —
Гимназията във Ветрен
Гимназията във Ветрен
Гърция
41.2747° с. ш. 23.2939° и. д.
Ветрен
Централна Македония
41.2747° с. ш. 23.2939° и. д.
Ветрен
Кукушко
41.2747° с. ш. 23.2939° и. д.
Ветрен
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемСинтика
Географска областСярско поле
Надм. височина100 m
Население2373 души (2001)
Пощенски код62043
Телефонен код+3023230
Ветрен в Общомедия

Вѐтрен, Вѐтрена, Вѐтрина или Вя̀търна (изписване до 1945 г. Вѣтренъ, на гръцки: Νέο Πετρίτσι, Нео Петрици, катаревуса: Νέον Πετρίτσιον, Неон Петрицион, до 1927 Βέτρινα, Ветрина[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Синтика, област Централна Македония, с 2373 жители (2001).

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северозападно от град Сяр (Серес) и западно от демовия център Валовища (Сидирокастро) в живописна местност в югоизточното подножие на Беласица (Белес или Керкини) на 100 метра надморска височина. През селото тече река Султаница. На няколко километра североизточно от селото започва Рупелският пролом на Струма.

Църквата в селото е посветена на Свети Мина.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Етимология

[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от вятър с ѣ > е в говора.[2]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава в османски източник от втората половина на XV и началото на XVI век под името Ветрена с 14 регистрирани лица, глави на домакинства.[3]

В османски обобщен данъчен списък на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616 – 1617 година селото е отбелязано като Ветрене, със 191 джизие ханета (домакинства).[4]

В средата на XVII век през Ветрен минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише, че в селото освен няколкото мюсюлмански има и

„ 5 махали на гръцки, български и сръбски неверници.[5] “

През XIX век Ветрен е едно от големите села в Демирхисарската каза. Населението е смесено, като преобладават мюсюлманите. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ветрина (Vétrina) е посочена като село с 228 домакинства с 480 жители мюсюлмани и 100 жители българи.[6]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„ Ветрина, голямо село при подножието на Беласица, на северозапад от Валовища 2 1/2 часа. Преминуват със салове през дервента. Изобилна планинска вода. Почва от най-плодородните. ражда се и памук, сусам. Църква, в която четат гръцки. 220 турски къщи, 30 български, 30 цигански и 25 черкезки. Всички турци са бежанци арнаути, които са донесли и нравите. Убийствата тук са едно от най-обикновените занятия. Мнозина упражняват разбойничеството като наследствено занятие. В неделя става малък пазар. 25 къщи българе, 200 цигане и 30 черкези.[7] “

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Вятърна (Вѣтренъ) живеят 250 българи, 1300 турци, 100 черкези и 120 цигани.[8] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Ветрен се състои от 240 българи патриаршисти гъркомани. В селото има 1 начално гръцко училище с 1 учител и 13 ученици.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ветрен е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]
Музеят при форт Истимбей

След Междусъюзническата война, по Букурещкия договор от 1913 година селото остава в Гърция и в него се заселват преселници гъркомани от Старчево, както и власи от съседното беласишко село Рамна (днес Ано Вирония). След Гръцко-турската война мюсюлманското население на Ветрен го напуска и в селото се заселват и голям брой понтийски гърци, бежанци от Турция и по-малко тракийски гърци бежанци от Източна Тракия и останалата част на Мала Азия.[11]

Според преброяването от 1928 година Ветрен е смесено местно-бежанско село със 179 бежански семейства с 687 души.

До 1928 г. Има 1930 македонци от Ветрен, Петрич, Старчево и други села от Петричко поле.[12]

В 1927 г. селото е прекръстено на Неон Пертицион, в превод Нов Петрич.[13]

Прекръстени с официален указ местности в община Ветрен на 6 юли 1968 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Джами Кари[14] Τζαμί Καρί[15] Гинекоклиси Γυναικοκκλήσι местност на Ю от Ветрен по десния бряг на Струма[14]
Джан Куртаран[14] Τζάν Κουρταράν Сотирас Σωτήρας[15] местност на И от Ветрен по десния бряг на Струма[14]
Дирин[14] Дири дере Ντιρί Ντερέ Ватирема Βαθύρεμα[15] река на З от Ветрен[14]
Султаница[14] Σουλτανίτσα Василиски Βασιλίσκη[15] беласишка река, минаваща през Ветрен, десен приток на Струма[14]
Вудоник Βουντονίκ Плая Πλαγιά[15]
Маджирка Ματζίρκα Катафигион Καταφύγιον[15]
Лубут[14] Λουμπούτι Конос Κώνος[15] възвишение в Беласица СИ от Ветрен над десния бряг на Струма (293,2 m)[14]
Оградина[14] Όγκραντίνα Стенотопи Στενοτόπι[15] връх в Беласица СЗ от Ветрен (1082 m);[14] от ограда и -ина, както падина[16]
Кушница[14] Κουσνίτσα Кремастон Κρεμαστόν[15] местност в Беласица СЗ от Ветрен[14]
Градум[14] Γκραντουμ Трикофрон Τρίκορφον[15] връх в Беласица С от Ветрен[14]
Дивичо[14][17] Ντινίτσιον,[15] Ντιβίτσιο[18] Хорисма Χώρισμα възвишение в Беласица СИ от Ветрен над десния бряг на Струма (294 m)[14]
Касър тепе[14] Κασίρ Τεπέ Периптерон Περίπτερον[15] връх в Беласица С от Ветрен (801 m)[14]
Летник[14] Λέτνικ Геракас Γέρακας[15] връх в Беласица С от Ветрен[14]
Янушница[14] Γιαννούσνιτσα Янорема Γιαννόρεμα[15] беласишка река на З от Ветрен[14]
Меджит[14][17] Μιτζίτι Тристрату Τρίστρατου[15] възвишение в Беласица ССИ от Ветрен[14]
Кел Кая[14] Κέλ Καγιά Фалакри Φαλακρή[15] гранична местност в Беласица ССЗ от връх Типец[14]
Арпалук[14] Άρπαλούκι Стиригма Στήριγμα[15] връх в Беласица С от Ветрен (1042 m)[14]
Ваджлък[14] Καλύβια Βατζαλάκ Каливия Καλύβια[15] местност СИ от Ветрен по десния бряг на Струма[14]
Горни гьолове Έπάνω Γκιόλια Елос Έλος[15]
Кудул[17] Κουντούλ Стасис Στάσις[15] връх в Беласица на С от Ветрен[17]
Хан дере[14] Χάν Ντερέ Анапавтирион Άναπαυτήριον[15] бивше село СИ от Ветрен по десния бряг на Струма[14]
Ашая махала[14] Άσία Μαχαλάδες Катомерон Κατώμερον[15] бивше село С от Ветрен[14]
Тополница[14] Τοπόλνιτσα Асимандо Άσήμαντο[15] бивше село ЮЗ от новото село Тополница на българска територия[14]
Трапезка[19] Τραπέσκα Трапези Τραπέζι[15] връх в Беласица ССЗ от Ветрен (1110 m)[19]
Истибей[14] Ίστίμπεη Охирон Όχυρόν[15] укрепление на връх Белия камък (Истимбей) в Беласица[14]

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени във Ветрен
Починали във Ветрен
  • Богдан Дим. Атанасов, български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[22]
  • Никола Монев Николов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[23]
  • Никола Наков Хаджикостов, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[24]
  • Пенчо Стайков, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[25]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 90.
  3. ↑ Гандев, Христо. Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  4. ↑ Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 227.
  5. ↑ Евлия Челеби. Пътепис, София, 1972, стр. 284.
  6. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136 – 137.
  7. ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 857.
  8. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  11. ↑ Το Χωριό // Πολιτιστικός Σύλλογος Νέου Πετριτσίου. Посетен на 21 август 2024 г. (на гръцки)
  12. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  13. ↑ Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  15. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1045. (на гръцки)
  16. ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 166.
  17. ↑ а б в г Serrai GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  18. ↑ Λιθοξόου, Δημήτρη. Μετονομασίες θέσεων (μικροτοπωνυμίων) // Δημήτρης Λιθοξόου. (на гръцки)
  19. ↑ а б Topografska Karta JNA 1:100.000.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 606.
  21. ↑ Величкова, Цветана. Дървингов и неговият дневник на Беласишкия отряд през 1903 г. // Македонски преглед. Година XXVI. Книга 3. 2003. с. 118, 122 – 123.
  22. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 333, л. 5
  23. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 70
  24. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 11, л. 74
  25. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 12, л. 41
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Ветрен_(дем_Синтика)&oldid=12347321“.