Вилхелм Фридеман Бах – Уикипедия
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Бах.
Вилхелм Фридеман Бах Wilhelm Friedemann Bach | |
германски композитор | |
Роден | 22 ноември 1710 г. |
---|---|
Починал | |
Погребан | Берлин, Федерална република Германия |
Религия | лутеранство |
Учил в | Лайпцигски университет |
Музикална кариера | |
Стил | класическа музика |
Инструменти | орган |
Активност | от 1773 г. |
Семейство | |
Род | Фамилия Бах |
Баща | Йохан Себастиан Бах[1] |
Майка | Мария Барбара Бах[1] |
Братя/сестри | Карл Филип Емануел Бах[1] Йохан Кристиан Бах Йохан Кристоф Фридрих Бах |
Вилхелм Фридеман Бах в Общомедия |
Вилхелм Фридеман Бах (на немски: Wilhelm Friedemann Bach) е най-възрастният син на Йохан Себастиан Бах, известен органист, импровизатор и композитор, майстор на контрапункта.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]За разлика от другите членове на музикалното семейство Бах, Вилхелм Фридеман е слабо активен човек, а кариерата му може да се определи като низ от изпуснати възможности. Роден е във Ваймар и се е обучавал в Лайпциг; през 1733 г. е назначен като органист на църквата Св. София в Дрезден, а през 1746 г. става органист на църквата Пресвета Дева (Liebfrauenkirche) в Хале. Известността и влиянието на баща му били достатъчни, за да може Вилхелм да получи длъжността без традиционното прослушване.
След смъртта на баща му през 1750 г. изчезва и влиянието върху живота на Вилхелм Фридеман, както и благотворното влияние върху съдбата му. Животът на Вилхелм в Хале престава да е толкова безгрижен. Периодично той пътува извън града, за да си търси друга работа. През 1762 г. му е предложена позицията на капелмейстор при дармщадтския двор, но по неизвестни причини той отказва. Две години по-късно, през 1764 г., той напуска работата си в Хале, след което остава (поне формално) безработен до края на живота си. Оттогава той странства по света, докато не умира на 1 юли 1784 г. в Берлин в пълна нищета.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]Сред съчиненията му, от които е публикувана само малка част, са многочислени църковни кантати и инструментални произведения, от които най-известни са фугите, полонезите и фантазиите за пиано, както и секстети за струнни музикални инструменти, кларинет и др.
|