Винени – Уикипедия

Винени
Πύλη
— село —
Развалини на църквата „Свети Николай“ във Винени
Развалини на църквата „Свети Николай“ във Винени
Гърция
40.7764° с. ш. 21.0389° и. д.
Винени
Западна Македония
40.7764° с. ш. 21.0389° и. д.
Винени
Леринско
40.7764° с. ш. 21.0389° и. д.
Винени
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемПреспа
Географска областГолема Преспа
Надм. височина830 m
Население65 души (2021 г.)
Пощенски код530 77
Винени в Общомедия

Винени (на гръцки: Πύλη, Пили, до 1926 година Βίνενι, Винени,[1] на албански: Vinani) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 47 километра западно от град Лерин (Флорина) близо до западния бряг на Малкото Преспанско езеро, близо до границата с Албания. На север Винени граничи с Преспанското езеро, на югозапад с Орово (Пиксос), на изток с Малкото Преспанско езеро, на запад с Граждено (Врондеро) и на североизток с Нивици (Псарадес). Преди 1923 година Винени има две махали: Горна махала (на албански Mehalla e Sipërme) и Долна махала (Mehalla e Pošteme).[2]

История

[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]
Останки от стенописи в руините на църквата „Свети Николай“

Селото е засвидетелствано в XV век.[3] В XV век във Винани са отбелязани поименно 49 глави на домакинства.[4] Селото се споменава в османски дефтер от 1530 година под името Винани, хас на падишаха, с 25 ханета гяури, 24 ергени гяури и 1 вдовица гяурка.[5]

В XIX век селото е с българско население, но поради по-доброто разположение българите са прогонени от албанците живеещи в Гражден.

В началото на XX век Винени е чисто арнаутско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 155 арнаути мохамедани.[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Винени е чисто албанско село в Битолската каза на Битолския санджак с 37 къщи.[7]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Винени (Vineni) има 306 албанци.[8]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Винени е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[9]

Преди 1923 година в селото има следните фамилии Бодеви (Bode), Гупеви (Gupe), Мерчелеви (Merçellinj), Мухаметови (Muhametllinj), Рустмови (Rustemllinj).[2]

В Гърция

[редактиране | редактиране на кода]

През войната в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Винени попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Винени има 18 къщи арнаути мохамедани.[10] В 1924 година албанското население на селото (202 души) се изселва и на негово място са настанени 173 понтийски гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 24 бежански семейства с 97 души.[11]

По време на Гражданската война селото е изоставено, като жителите му понтийци се заселват в напуснатото българско село Орово. След войната във Винени са заселени власи номади от Епир.

Според изследване от 1993 година селото е чисто влашко, като влашкият език е запазен на средно ниво.[12]

Преброявания
  • 1940 – 207 души
  • 1951 – 0 души
  • 1961 – 122 души
  • 1971 – 112 души
  • 1981 – 137 души
  • 1991 – 118 души
  • 2001 – 116 души
  • 2011 – 89 души

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 528. (на албански)
  3. ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  4. ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и Изкуство, II изд., София, 1989.
  5. ↑ Yeni, Harun. Demography and settlement in Paşa Sancağı Sol-Kol Region according to Muhasebe-i Vilayet-i Rumeli Defteri dated 1530 : A Master’s Thesis. Ankara, Bilkent University. Department of History, September 2006. с. 117. (на турски)
  6. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  7. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 18. (на македонска литературна норма)
  8. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 834.
  10. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 16. (на сръбски)
  11. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  12. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  13. ↑ Информатори са Сервет Далип Боде, 69-годишен, неграмотен, и Яхя Далип Гупе, 67-годишен, самоук, и двамата бижанци от Винени, към 18 юли 1980 година живеещи в Шуец, Девол.
  14. ↑ Јовановски, Владо. Населбите во Преспа : местоположба, историски развој и минато. Скопје, Ѓурѓа, 2005. ISBN 9789989920554. с. 356.
  15. ↑ Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 528 - 530. (на албански)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Винени&oldid=12149576“.