Владимир Янев – Уикипедия
- Тази статия е за литературния критик. За църковния деец вижте Владимир Янев (свещеник).
Владимир Янев | |
български литературен критик | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Учил в | Софийски университет |
Научна дейност | |
Област | История на литературата, литературна критика |
Работил в | Пловдивски университет |
Владимир Атанасов Янев е български учен, литературен критик и историк, есеист, поет и белетрист.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Владимир Янев е роден на 26 януари 1950 г. в Пловдив. Завършва ЕСПУ „Лиляна Димитрова“ (днес СОУ „Св. Патриарх Евтимий“) в родния си град и българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“ през 1972 г. Учител по български език и литература в Неделино, Златоград, Пловдив. От 1981 г. преподава в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. (През учебните 1995/1999 г. – лектор по българска литература в Санктпетербургския университет.) През 1998 г. защитава докторска дисертация на тема „Поезията на Николай Марангозов в контекста на българската литература от 20-те, 30-те и 50-те години“, а рецензенти са му Тончо Жечев и Симеон Янев. Доцент в катедрата по българска литература и теория на литературата във Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (от 2001).[1]
Член на Съюза на българските писатели и на Българския ПЕН център.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]Литературоведски книги и учебни помагала
[редактиране | редактиране на кода]- „Живея и препрочитам“ (1990);
- „Признати и непознати“ (1999);
- „Христо Смирненски. Маскарадът и празникът“ (2000; II осн. прер. изд. – 2008);
- „С вас, седмокласници, да прочетем заедно“ (2002);
- „Кратки бележки върху българския литературен авангардизъм (с особен оглед към експресионизма)“ (2002);
- „Българска литература след Първата световна война“ (2002);
- „Литературният Пловдив от XIX век до наши дни“ (2008);
- „Въвеждане на безпределното“ (2009).
Есета и публицистика
[редактиране | редактиране на кода]- „Цигулката на Енгр. Строшени огледала“ (2000, 2006 – 3 фрагментарни новели и 3 поеми, спектакъл по нея „Скоростта на мрака“ в студентския театър „Алма алтер“ – София, реж. Николай Георгиев);
- „Съдържания. Разкази и още нещо“ (2000);
- „Втора цигулка. Строшени херми“ (2007);
- „Живият разказвач Николай Хайтов“ (2008);
- в съавторство с Иван Митев: „При Златната река. Думи за Георги Богданов“ (2008).
Двуезични поетични книги
[редактиране | редактиране на кода]- „Приписки по свещени камъни. Петербургска поема. / Приписки на священных камнях. Петербургская поэма“ (1999)
- „Петербургски стихове. / Петербургские стихи“ (1999).
Книги за младите читатели
[редактиране | редактиране на кода]- „Чудо не, ами чудо. Приказки за вълшебства“ (1994);
- „Анекдоти и истории за Древна Гърция“ (1994, 2 изд. – 2010);
- „История на световната литература, разказана за деца и юноши“ (1994 – т.1; 2003 – т.2);
- „Световната литература, разказана за деца и юноши“ (2006 – т.I).
Мемоари
[редактиране | редактиране на кода]- „Ние сме за „Локо“ Пловдив“ (2001) [2]
- „Големия/т/ Хълм. Казармени истории“ (2004)
- „Живи души. Енциклопедична поема в първо лице за множествени числа“ (2006; 2007)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Владимир Атанасов Янев, НАЦИД.
- ↑ Борис Ангелов, „Владимир Янев, „Ние сме за „Локо“ - Пловдив!“, рец. в LiterNet, 02.09.2002 (сп. „Страница“, Пловдив, 2002)
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- От и за Владимир Янев в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
- Научна литература, свързана с Владимир Янев, в Google Наука
- Владимир Янев в LiterNet
- Владимир Янев в „Литературен свят“
- „Владимир Янев за новата си книга „Литературният Пловдив от ХIХ век до наши дни“, интервю на Тильо Тилев – вестник „Пловдивски университет“
- „Доц. Владимир Янев ПУ: Нашите възрожденци са наричали филологията „любословие“, интервю на Владислав Димитров, Diploma.bg, 25 февруари 2008 (архивирано от оригиналаАрхив на оригинала от 2013-06-28 в archive.today)
- „Поетът-критик проф. Владимир Янев: Всяко пиене е красиво, то не е касапска история!“, интервю на Георги Андонов, в. „Над 55“, 12 януари 2010
|