Воденски надпис – Уикипедия

Воденски надпис
Местоположение
Воденски надпис Местоположение в Гърция 40.800595, 22.053224
Страна	Гърция
изложен в	Берски византийски музей, Бер
Археология
Вид	стела
Период	XVII век
Епоха	Средновековие

Воденският надпис е кирилски текст на български език от Воден (Едеса), Гърция.

Плочата е открита във Воден в 1991 г. от работници при ремонтни работи в старата българска митрополия на града – храма „Успение на Света Богородица“ (гр.: Ναός Κοιμήσεως Θεοτόκου – Παλιά Μητρόπολη Έδεσσα).^[1] От тях е откупена от местния активист Николаос Стоидис. През 1997 г. той представя плочата за експертиза и откупуване от Националния исторически музей първо на неговия директор Божидар Димитров, който изследва плочата и публикува надписа.

След като в 1997 г. НИМ не проявява желание да откупи плочата, откривателят ѝ я предлага на Скопие, но и оттам няма ясно решение и тя е върната във Воден, където през септември 1997 г. е конфискувана от гръцките власти и според непотвърдена информация е оставена на съхранение в склад за византийски старини в Бер.^[2]

Надписът е врязан със специфична калиграфия върху мраморна плоча с размери ширина 65 см, височина 56 см, дебелина от 4 до 7 см и тегло 42 кг. Буквите са високи, широки и дълбоки съответно 32 мм, 25 мм и 1 мм. Нейните датировка и достоверност са обект на силно оспорвана научна дискусия.

Определян е като разминаващ се с характерните за времето на цар Самуил езикови и калиграфски особености, смислово близък до смятания във възрожденската историография за основател на Самуиловата династия и споменаванан като такъв в надписа „Шишман от Търново“^[3] и пр.

Божидар Димитров го определя като възрожденски надпис от времето на борбите на македонските българи от Воден за независима българска църква през XIX век.^[4] Пламен Павлов също го смята за възрожденска работа на воденските българи.^[5] Анчо Калоянов определя, че е късен препис на документ от времето на Самуил, допълнен в началото на XIII век и в 30-те години на XIV век когато окончателно е фиксиран върху камък.^[6]

Други, изхождайки от свързването на Константинопол, центърът на официалната византийска църковна власт, със Сатаната, го свързват не с политически антагонизъм, а с влияние на последователите на поп Богомил и сина му Иеремия (това име се споменава в надписа) – богомилите,^[7] чиито многобройни характерни надгробия с форма на келтски кръст са запазени и днес в с. Въмбел, с. Постол, с. Илиджиево и на други места в Леринско, Ениджевардарско и Солунско.^[8]

Славистът Иван Добрев в монографията си „Два Царсамуилови надписа“ също изследва, публикува и приема автентичността на надписа.^[9] Воденският надпис на цар Самуил е включен и представен в „История на българската средновековна литература“, издадена през 2008 г.^[10]

Според анализ на Елена Костич и Γеоргиос Веленис става дума за надпис, който е създаден шест века по-късно от изписаната дата, и по-точно в десетилетията на преход между XVI и XVII в. Това е бурен период от балканската история, през който някои изтъкнати епископски катедри като тези на Охрид, Печ и Велико Търново започват да инициират действия срещу ислямския свят.

Текстът е написан на 9 реда:

въ водень градъ самодрьжавьнаго аꙁъ самоиль | въ х҃ра вѣр ц҃р бльгаромь ї римѣномь бг҃ом въꙁдвиженыи самодрь|жьць всѣмъ странаамь оть рашка долнїѧ до макѣдоніа теса|лиіа ї хѣлада вьнꙋкь же шишманѣ стараго кавганꙋ тьрнов|омь сътворих се домь въ вѣкы начѧть быстъ при ѥремїа крьстѣны|н прьваго оть мѣлнік. дѣлаѥть сѧ на грѣхы ї спасенїе бльгаромь | оть сатанила проклѧть иже оть цариградъ исходить. кончѣ сѧ хра|мь съ въ лѣта їд црство моего помощіѫ гаврила пастырꙋ чрьнориꙁ|ца мьгленом написах же сѧ въ лѣто ѕ҃ѵ҃ҫꙁ҃ ꙁ оть створенїа мирꙋ инд е҃.^[11]

и гласи:

• Снимка на плочата и текста във Воден в ръцете на откривателя ѝ
• Kostić Elena, Velenis Georgios. The Issue of the Pre-Dated Inscriptions in Contrary with the Falsified. The Cyrillic Inscription from Edessa // Текстове. Надписи. Образи. Изкуствоведски четения 2016. София, Институт за изследване на изкуствата, БАН, 2017. p. 113-128.

Портал „Култура“          Портал „Македония“          Портал „История на България“          Портал „Гърция“