Вътрешни болести – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Вътрешни болести е медицинска специалност, която се занимава с профилактиката, диагностиката, терапията и рехабилитацията при болести на дихателната система (Пулмология), на сърцето и кръвообращението (Кардиология), на храносмилателните органи (Гастроентерология), на бъбреците и отвеждащите пътища отделителната система (Нефрология), на кръвта и кръвообразуващите органи (Хематология), на кръвоносните съдове (Ангиология), на метаболизма и на жлезите с вътрешна секреция (Ендокринология), на имунната система (Имунология), на съединителната тъкан (Ревматология), на инфекциозните болести (Инфектология) и отравянията (Токсикология), както и на туморите (Онкология). Поради бързото развитие на подспециалностите на вътрешната медицина класическите интернисти (специалисти по вътрешни болести) се изместват от съответните специалисти

• Ендокринология
• Имунология
• Гастроентерология
• Гериатрия
• Инфекциозни заболявания
• Кардиология
• Онкология
• Нефрология
• Ревматология
• Пулмология
• Хематология

• Анамнеза
• ЕКГ
• Ултразвук
  • Доплерово изследване
  • Ехокардиография
  • Трансезофагеална ехокардиография
• Ендоскопия
• Лабораторни изследвания
• Изследвания на костен мозък
• Катетеризация на сърцето
• Изследване на белодробната функция

и др.

Методите на изследване на специалността вътрешни болести показват през последните години тенденция да стават по-инвазивни (сравними с малки операции). Това важи най-много за специалностите Кардиология и Гастроентерология.

• Journal of Internal Medicine