French
DeutschГанчо Манчев – Уикипедия
| Ганчо Манчев | |
| български генерал | |
| Звание | Генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1917 – 1946 |
| Род войски | Артилерия |
| Битки/войни | Балканска война Първа световна война Втора световна война |
| Награди | За гражданска заслуга |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт | |
Ганчо Иванов Манчев (среща се и Ганчо Манчев Иванов) е български офицер, генерал-майор от артилерията, участник в Първата световна война (1915 – 1918), командир на Въздушните войски през Втората световна война (1944 – 1946).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ганчо Манчев на 23 юни 1894 в град Дряново. Завършва Априловската гимназия в Габрово. Завършва Военното училище в София през 1917 г. в 38 випуск с артилерийски профил. Служи в 1-ви артилерийски полк. Участва в Първата световна война. През 1918 г. влиза във въздухоплаването. Специализира в Германия 1 година. След завръщането си през 1919 г. постъпва като пилот в аеропланното училище в Божурище. През 1926 г. участва в прехвърлянето на училището в Казанлък.
От 1930 г. капитан Ганчо Манчев служи като адютант на смесения орляк, от 1931 г. е командир на ято, от същата година е командир на 2-ро бомбардировачно ято, а от 1932 г. е в смесения орляк, като същата година е назначен за комендант на летище. През 1933 г. е назначен за командир на строева сборна рота, от 1934 г. е началник на секция в Щаба на Въздушните войски.
През 1935 г. е уволнен и арестуван по процеса срещу офицерите-републиканци и осъден на 8 години затвор. Престоява 5 години в затвора и е освободен през 1940 г. На 23 октомври 1944 г. капитан Ганчо Манчев е назначен за командир на Военновъздушните сили и повишен в чин генерал-майор, като сменя на тази длъжност полковник Георги Дреников. През 1946 г. е уволнен от служба. Арестуван е от комунистическата власт и съден, но оправдан поради липса на доказателства. На 29 април 1951 г. е арестуван по подозрение за участие в преврат за сваляне на правителството на ОФ и присъединяване на България към лагера на капиталистическите страни.[1] и изпратен в Белене. Умира на 25 юни 1968 г.[2]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (1 август 1917)
- Поручик (30 юли 1919)
- Капитан (6 юли 1928)
- Генерал-майор (23 октомври 1944)
Образование
[редактиране | редактиране на кода]- Военно на Негово Величество училище (до 1917)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.1302
- ↑ Генерал майор Ганчо Иванов Манчев, архив на оригинала от 12 март 2014, https://web.archive.org/web/20140312213253/http://voenna-aviacia.com/Komandvasti/General-major-Gancho-Ivanov-Manchev/79, посетен на 12 март 2014
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 9.
| |||||||||||||||||
