Георги Генков – Уикипедия

Георги Генков
български композитор
Роден
Починал

Учил вНационална музикална академия

Уебсайт

Георги Стефанов Генков е български композитор и автор на филмова музика.

Роден е в София на 3 март 1929 г. Завършва композиция в Българската държавна консерватория през 1951 г. В периода 1951 – 1961 г. е оркестрант в Народен театър за младежта. Първият филм, за който композира музика, е „Бедната улица“. Между 1982 и 1996 г. е диригент в театър „Сълза и смях“.

Автор е на музиката към 45 куклени, 47 театрални постановки, 52 игрални, 120 анимационни и 26 късометражни филми, 18 телевизионни пиеси, над 15 поп песни. В последните си години е подбрал, аранжирал и записал на диск около 250 детски песни.

Известен е с авторската си музика към куклените представления за деца „Мечо Пух“, „Снежанка и седемте джуджета“, „Д-р Охболи“, „Часовникарят“ и към първия спектакъл за възрастни „Съкровището на Силвестър“ (по сценарий на Анжел Вагенщайн).[1]

За класически образци в жанра се смятат детските му мюзикъли „Меко казано“, „В лунната стая“, „Морско синьо“ („Пук“), „Копче за сън“ и операта „Бяла приказка“ (по петте приказки на Валери Петров).[1]

Автор е на музиката за награждавани драматични спектакли на пиесите „Г-жа Министершата“ от Бранислав Нушич, „Дългият път на деня към нощта“ от Юджийн О'Нийл, „Солунските съзаклятници“ от Георги Данаилов, „Сняг“ и „Честна мускетарска“ от Валери Петров, „Опит за летене“ от Йордан Радичков.[1]

В представителните публикации за българско кино името му се цитира в постановъчните екипи на най-успешните български анимационни филми, между които „Опашката“, „Птици“, „Мелодрама“, „Есперанца“, „Картини от една изложба“, „Бунар“, „Малък епос“ и особено като композитор на първите анимационни филми за възрастни.[1]

Създава музиката за телевизионния сериал „Под игото“ от 1990 г., както и за цяла серия филми на режисьора Иван Андонов: „Трудна любов“, „Дами канят“, „Бронзовият ключ“, „Опасен чар“ и „Бяла магия“. Негова е и музиката към двете серии на „Време разделно“ на режисьора Людмил Стайков.[2]