French
DeutschГипс – Уикипедия
| Гипс | |
 | |
| Общи | |
|---|---|
| Формула (повтаряща се единица) | CaSO₄·2H₂O |
| Класификация на Щрунц | 7.CD.40 |
| Характеристики | |
| Твърдост по Моос | 2 |
| Цвят на чертата | бяло |
| Плътност | 2,32 g/cm³ |
| Гипс в Общомедия | |
Гипсът е много мек минерал, дихидрат на калциевия сулфат с химична формула CaSO4·2H2O.[1] Думата гипс произлиза от гръцката дума γύψος (gypsos).[2] Кристалната разновидност на гипса се нарича селенит, а зърнестата – алабастър.
При нагряване от 107 до 170 °C двухидратният гипс преминава в полихидратен гипс и добива свойството да свързва. От 200 до 250 °C той губи още от намиращата се в него вода и увеличава още свойството да свързва. При 400 °C той напълно губи кристализационната вода и губи свойството да свързва. Получава се т. нар. „мъртъв“ гипс с формула CaSO4, познат като анхидрит. Нагрят над 800 °C той отново придобива свойството да свързва.
Гипсът намира широко приложение в строителството (като материал за мазилка, гипсокартон, гипсофазер и др.), в земеделието, текстилната и хартиената промишленост, в медицината. Най-големите производители на гипс в света са САЩ, Канада, Франция, Италия и Великобритания. Находищата му са седиментогенни и изветрителни.
В България от 1965 г. природен гипс се добива и от него се произвежда печен гипс единствено в с. Кошава край гр. Видин от фирмата „ГИПС“ АД. Подземният рудник за добив на природен гипс е с дълбочина 300 m. Добивът се осъществява с пробивно-взривни работи, товаренето на отбития материал – с челни товарачи, а извозването до шахтите – със самосвали. Височината на добивните камери е 10 – 12 m при широчина 7 m. Отработените камери се запълват хидравлично с пясък от р. Дунав. Годишният добив на суров гипс е около 150 – 180 хил. t.
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Добив, приложения и характеристики на гипса - Гипс АД // gips-ad.com. Посетен на 2021-12-11. (на английски)
- ↑ гипс // Речник на българския език. Институт за български език. Посетен на 12 март 2024.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Златарски, Георги. Материали по геологията и минералогията на България // Периодическо списание на Българското книжовно дружество (3). 1882. с. 109-112. Посетен на 10 март 2024.
- Бончев, Георги. Минералите в България // Годишник на Софийския университет, Физико - математически факултет 19 (1). 1923. с. 192- 197. Посетен на 2 април 2024.
- Костов, Иван; Бресковска, В.; Минчева-Стефанова, Й.; Киров, Г. Н. Минералите в България. София, Издателство на Българската академия на науките, 1964. OCLC 947184787. с. 466-474.
- Костов, Иван. Минералогия. 3. София, Издателство „Наука и изкуство“, 1973. OCLC 859838412. с. 574 – 576.
- Костов-Китин, Владислав. Енциклопедия: Минералите в България. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2023. ISBN 978-619-245-365-7. с. 176-178.
|
