Гласен звук – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: формат, допълване. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции.

Гласни са звуковете, които се произнасят, без да се прегражда пътят на въздушния поток от белите дробове с устни, зъби или език.

Фонемната система на съвременния български език се състои от 45 фонеми: 6 гласни (а, ъ, о, у, е, и). В старобългарския език гласните звукове са били 11.

Важна особеност на българската вокална система е наличието на гласната ъ под ударение, която в тази своя позиция липсва при другите славянски езици. Взаимовръзката, която се създава между гласната „А“ и гласната „Ъ“ в рамките на вокалната система, е присъща черта на българския вокализъм.

Гласните звукове в съвременния български език биват единствено устнени (орални). В старобългарския език е имало две носовки (носови гласни), които са отпаднали с развитието на езика. В съвременния български език липсват дълги и къси гласни, сиреч дължината на тяхното произнасяне няма смислоразличителна функция. В потока на речта гласната все пак може да бъде удължена, но единствено с изразителна цел.

Гласните звукове се делят на широки (а, о, е) и тесни (ъ, у, и).

Гласни

	Предни	Ненапрегн. предни	Средни	Ненапрегн. задни	Задни
Затворени	i • y ɨ • ʉ ɯ • u ɪ • ʏ • ʊ e • ø ɘ • ɵ ɤ • o ə ɛ • œ ɜ • ɞ ʌ • ɔ æ •  ɐ a • ɶ ɑ • ɒ
Ненапрегн. затворени
Полузатворени
Междинни
Полуотворени
Ненапрегн. отворени
Отворени

При разположение на символите по двойки, левият
обозначава незакръглена гласна, а десният - закръглена.