Гълтач – Уикипедия

Гълтач
	Глава и шия
	Гълтач
Латински	pharynx
Атлас	гълтач
Артерия	глътъчни разклонения на низходящата глътъчна артерия, възходяща небцова, низходяща небцова, глътъчни разклонения на долната щитовидна
Вена	глътъчен сплит
Нерв	глътъчен сплит, горночелюстен нерв, долночелюстен нерв
MeSH	Pharynx
	Гълтач в Общомедия

Гълта̀чът, още глътка или фаринкс (на латински: pharynx) е кух мускулест орган, в който се пресичат пътят на въздуха и пътят на храната.

Гълтачът е разположен пред шийната част на гръбначния стълб, от основата на черепа до нивото на VI шиен прешлен, където се стеснява и преминава в хранопровода. При възрастен човек неговата дължина е около 14 см. Освен че участва в храносмилателната система, той е и дихателен път, свързващ, от една страна, устната и носната кухини, а от друга - хранопровода и ларинкса.

Части на гълтача

Изграден е от три части – горна, средна и долна част.

Горната носова (на латински: pars nasalis) част е свързана с носната кухина чрез задните носови отвори (choanae). Встрани от нея се намират отворите на слуховата тръба (Евстахиевата тръба), която свързва гълтача с тъпанчевата кухина и средното ухо. Горната стена на носовата част е захваната неподвижно към основата на тилната кост и основата на черепа. На границата между горната и задната стена на гълтача има струпана лимфна тъкан, която образува гълтачната сливица (на латински: tonsilla pharyngea).
Средната устна (на латински: pars oralis) част има връзка с устната кухина чрез устния провлак. В нея става кръстосването на храносмилателния с дихателния път.
Долната гръклянна (на латински: pars laryngea) част започва от горния край на надгръклянника и завършва на нивото на VI шиен прешлен. На предната ѝ стена се намира входът на ларинкса.

Устройство

Стените на гълтача се състоят от четири слоя – лигавица, фиброзна съединителнотъканна ципа, мускулен слой и адвентиция.

Лигавицата в горната му част е покрита с цилиндричен ресничест епител, а на останалите части – с многослоен плосък епител.
Фиброзната съединителнотъканна ципа е основа на фарингалната стена и е особено добре изразена в горната част на фаринкса, където липсват мускули.
Мускулният слой е съставен от напречнонабраздени мускулни влакна. Образува се от две групи мускули:
- Стегачи – мускули с кръгово разположение на влакната, които са значително по-добре изразени. Те образуват три полупръстеновидни мускула: горен, среден и долен стегач. От горе надолу те се подреждат керемидообразно един под друг.
- Повдигачи – мускули с надлъжно разположение на влакната. Те са два на брой и са по-слабо изразени.
Адвентицията се намира навън от мускулния слой, и е съставен от рехава съединителна тъкан, която осъществява връзката на гълтача със заобикалящите го органи.