Глюкагон – Уикипедия

За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел.

Глюкагон
Свойства
Формула	C₁₅₃H₂₂₅N₄₃O₄₉S
Моларна маса	3482,7 u[1]
Идентификатори
CAS номер	9007-92-5
PubChem	16186314
DrugBank	DB00040
KEGG	C01501
MeSH	D005934
ChEBI	5391
ChEMBL	CHEMBL266481
ATC	H04AA01
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
Глюкагон в Общомедия

Глюкагонът е един от трите основни хормона, произвеждани от задстомашната жлеза и е пряко свързан с обмяната на въглехидратите в организма. Той способства за разграждането на гликогена в черния дроб и по този начин повишава нивото на кръвната захар, в което се изразява противоположността му с инсулина – единствения хормон в организма, който намалява нивото на кръвната захар.

Глюкагонът е получен като хомогенен кристален продукт от Щрауб през 1953 г., няколко години по-късно е определена първичната му структура. Представлява едноверижен пептид от 29 аминокиселини с молекулна маса 3500. В организма глюкагонът се синтезира под формата на два предшественика – проглюкагон и препроглюкагон. При нужда, след определени сигнали в два етапа, чрез отцепване на два пептида се получава активният хормон.

Глюкагонът предизвиква повишаване на концентрацията на глюкозата в кръвта противно на инсулина. При първия си ефект на действие глюкагонът прилича на инсулина, но се отличава от него по това, че не предизвиква разпадане на гликогена в мускулите. Вторият ефект на действие на глюкагона го отличава от адреналина, който не инхибира разпадането на глюкозата до млечна киселина. Освен това глюкагонът действа много по-продължително от адреналина и не повишава честотата на пулса и кръвното налягане. В някои случаи установеният диабет може да се дължи на голямо количество продуциран глюкагон, не на недостиг на инсулин.

Нормативен контрол NDL NKC