Градище (Таор) – Уикипедия
- Вижте пояснителната страница за други значения на Градище.
Градище Градиште | |
Местоположение | |
---|---|
Страна | Северна Македония |
община | Зелениково |
Археология | |
Вид | Град |
Епоха | Античност |
Градище в Общомедия |
Градище (на македонска литературна норма: Градиште) или още наричано Тули (на македонска литературна норма: Тули)[1] е археологически обект от античния и средновековния (римски и византийски) период, намиращ се на територията на Северна Македония до Юстиниана Прима, край днешното село Таор, община Зелениково, на 20 km от днешния град Скопие.
География
[редактиране | редактиране на кода]Намира се над село Таор, пред входа на Таорската клисура, на 20 километра разстояние от Скопие.
История
[редактиране | редактиране на кода]Въпреки че оригиналното име на римо-византийския град на местността Градище – Таор не е засвидетелствано в археологически находки, някои изследователи въз основа на името на близкото село Таор смятат, че това е Таврезиум, родното място на византийския император Юстиниан I (483 – 565). На мястото са открити останки от водопровод, некропол от късната античност, част от мраморен бюст и монети на римски владетели между IV и VI век. В близост до местната църква са открити каменни колони на раннохристиянска базилика. Предишни археологически разкопки потвърждават съществуването на укрепено селище от късноримската и ранновизантийската епоха.[2]
На този обект са регистрирани слоеве от три населени места от различни исторически периоди – енеолит, късноантичен и средновековен период. Разкрити са: Крепост с триъгълна основа на стените, кули, един бастион, укрепени тераси, останки от водопровод, късноантичен некропол, част от мраморен бюст, стълбове от раннохристиянска базилика, различни монети и други.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Трифуноски, Јован. Насеља-тврђаве у Скопској котлини // Гласник србског географског друштва LIV (2). Београд, 1974. с. 92.
- ↑ Микулчиќ, Иван. Уште еднаш за Таурисион и Бедериана // Годишен зборник на Филозофскиот факултет 19. 1977. с. 83-106.
|