Граница между Албания и Гърция – Уикипедия

Път на границата

Границата между Албания и Гърция (на гръцки: Σύνορα Αλβανίας-Ελλάδας) е с дължина 281 km, от които 27 km по вода и 254 km по суша. Границата започва в Преспанското езеро, където се събират границите на Северна Македония, Гърция и Албания, и върви предимно в посока югоизток към Пролива на Корфу.[1] Границата е външна за Европейския съюз.

Според Лондонския мирен договор от 30 май 1913 година, сложил край на Балканската война, уреждането на статута на новата държава Албания и определянето на границите ѝ са отложени за по-късно решаване от Великите сили, изправени пред натиска от страна на победителките във войната Гърция, Сърбия и Черна гора.[2] През декември 1913 година приключва работа Комисията за южноалбанската граница, но окончателното определяне на границата и прокарването ѝ на място е отложена от Първата световна война.[3]

Конференцията на посланиците на 9 ноември 1921 година под юрисдикцията на Парижката мирна конференция, потвърждава с някои промени, границата определена от Конференцията на посланиците в Лондон в 1913 година. Международна гранична комисия в състав Франция, Великобритания и Италия започва демаркирането в 1922 година и го завършва в 1925 година. Финалният акт на демаркацията е подписан от Великобритания, Франция, Италия, Гърция и Югославия в Париж на 30 юли 1926 година. Следващото описание е официалното описание на границата от Международната гранична комисия в 1925 година, приета от Гърция и Албания.[3]

От общата точка на трите държави Албания, Гърция и Югославия, разположен югозападно от остров Велики Град в Преспанското езеро, границата върви по меридиана, към върха, наречен Висаронивие, кота 1214, на южния бряг на езерото.

Оттам, като цяло в югозападна посока, следва линията на вододела между Преспанското езеро на запад и дерето Дошкова глава на изток, преминавайки през коти 1344 и 1434.

Оттам измества посоката си на югоизток, следвайки вододела между гореспоменато дере от гръцка страна и котловината, в която се намира село Церия от албанската страна, минавайки през коти 1152, 1155 и 1139.

При кота 1139 пресича пътя между Звезда, на албанска територия, и Ръмби, на гръцка територия. След това следва вододела между котловините, в които се намират Хорово и Граждани, две села, които остават в Гърция, и котловините, в които се намират Церия и Ракитска, две села, които остават в Албания; достига до билото Вроацерия, минавайки през коти 1409 и 1312, след това по връх Голина, кота 1403, и продължава покрай двете коти 1321 при Тепане.

Оттам границата пресича Малкото Преспанско езеро по права линия и минава до връх Церова (1378), оставяйки по този начин село Търново в Гърция и селата Шуец и Заградец в Албания.

От връх Церова границата продължава по права линия в югоизточна посока към северния връх на Косик (кота 1549); оттам, вървейки почти право на юг, тя достига по права линия до южната точка на върха 1535.

Оттам граничната линия, минаваща през коти 1249 и 1212, минава към Плешовиц (кота 1344), пресичайки пътя ФлоринаБихлища при кота 1049 и оставяйки селата Въмбели и Смердеш в Гърция и селата Върник и Капещица в Албания.

От Плешовиц границата продължава най-общо в южна посока до сливане на деретата на Лабаница и Костенец, минавайки през коти 1277, 1129 (Грента), 954 и 852, и оставяйки по този начин селата Лабаница и Костенец в Гърция.[3]

От това сливане граничната линия се измества в югозападна посока, следва течението на дерето на Костенец до вливането му във Вистрица (кота 781), оставяйки в Гърция село Кречища, а в Албания селата Трестеник и Курила.

От гореспоменатото сливане границата се изкачва в същата като цяло югозападна посока към билото Кростава, пресичайки точки 903 и 992. Оттам се движи по права линия до върха Чука (кота 1108) и от там, следвайки вододела между Деволи от албанската страна и Вистрица от гръцка страна, минава през кота 1085 и след това кота 1274.

След това тя отново върви по права линия, стигайки до Гинкова (кота 1422) и оставяйки селата Ново село, Шак, Ревани, Калевища и Яновени в Гърция и селата Брачани, Пончара и Видова в Албания.

От Гинкова границата минава горе-долу на запад и се слива с вододела между Белица от гръцка страна и Деволи от албанска страна, преминавайки през коти 1364 (Кодра е Бидос), 1459 (Прои и Хасанит) и 1467 (Враца), оставяйки селата Пилкати и Слимница в Гърция и Кютеза в Албания.

От Враца граничната линия се изправя, в посока юг, без да напуска вододела Деволи-Белица и достига през Чафа е Фушес (кота 1469) връх Бадарош (кота 2036).

От Бадарош границата продължава да следва линията на билото на Грамос и се движи по принцип в южна посока, минавайки последователно през коти 2217 (Губел), 2519 (Чукапецит), 1977, 2167 (Сарпун), 2144; през Чафа е Бадрес (кота 1772); след това през кота 1909 (Гюнчит), 1934 (Голо), 2041 (Каменик), 1474 (Вари Лопле), 1634 (Вашес), 1047; след това пада рязко, минавайки през кота 712 и 644, до течението на Сарандапорос при кота 430. В Гърция остават селата Грамоща, Кионат (Кониадес), Извор и Косарска и селата Рахова, Гьончит, Арза, Радати и Кукеси в Албания.

От точка 430 границата следва течението на Сарандапорос до нейното сливане с Воюса, пресичайки моста Перати и оставяйки на гръцка територия селата Дервени, Пировицка и Мелисопетра и Сарандапорос и Перати на албанска територия.

От сливането на Сарандапорос–Воюса, граничната линия продължава в най-общо западна посока до кота 1407 (Гропес), оставяйки село Дипалица в Гърция и село Месареа в Албания.

От Гропес границата минава, в общи линии на запад, през върховете Куруна (кота 1846) и Тумба (кота 1956), пресичайки планината Немърчка (кота 2196) и достигайки кота 874 при Мегавортоп, оставяйки село Дримадес в Гърция и село Сопики в Албания.[4]

От кота 874 тя върви на юг до Макрикамбос (кота 1671), следвайки първо хребета Дамаскиния, след това рида Босово.

От Макрикамбос границата минава отново горе-долу на запад, достигайки, през върховете Айлиас и Плака, кота 1487 в Бурато. След това, изправяйки се, преминава в южна посока, минавайки през коти 1118, 549 и 406 и пресичайки долината на Дринос до кота 301.

Пресича пътя Санти Куаранта–Хан Калпаки в кота 339, оставяйки селата Ксировалто, Бозанико, Гайдохори, Крисодали, Мавропуло и Заврохо на гръцка територия и Глина, Епископи, Радати и Какавия на албанска територия.

Продължавайки все още най-общо в южна посока, границата минава по коти 544, 306, 801, 718, 500 и 619, след което се изкачва до върховете Мургана (коти 1806 и 1804), оставяйки селата Ариниста, Валтиста и Кастаниани в Гърция, и селата Ай Николас, Катоуна и Кочовиста в Албания.

От Мургана границата се измества в северозападна посока и, следвайки билото на веригата Мургана-Стугара, стига в кота 1756.

Оттам поема най-общо югозападна посока, минавайки през коти 1659, 1512 (Вертоп), 588, пресичайки долината на Павла и през коти 470, 708 (Гелил), 650, 174, 614 и 960 пристига на връх Пулия.

В тази последна част границата оставя селата Чамандас, Ледизда, Повла, Ачурия и Паламба в Гърция и селата Лесковеч, Зимнеци, Пердикари и Яниари в Албания.

От кота 960 на връх Пулия, граничната линия продължава в обща северозападна посока до кота 1050 на връх Чендели; след което върви най-общо на юг, достигайки точки 831 и 837 на връх Турли. След това, като цяло в северозападна посока достига залива Фтелия, пресичайки коти 666, 854 (Лигояни), 135, 171 (Бригес), 161, 387 (Орла), 257 (Ченгели), 184 (Тиер), 86 (Калихора) и 8. Така оставя селата Коцка, Лиопеси и Саяда в Гърция и селата Верва, Конисполи, Мурси, Зара и Врина в Албания.

В морската част в залива Фтелия границата следва линия, перпендикулярна на общото направление на брега до пределите на териториалните води, оставяйки малкия остров Тонго в Албания.

Флоренция, 27 януари 1925

Медхи Фрашери (делегат на албанското правителство)

подполковник Христос Аврамидис (делегат на гръцкото правителство)[5]

  1. Albania-Greece Boundary // International Boundary Study (113). The Geographer, Office of the Geographer, Directorate for Functional Research, Bureau Intelligence and Research, United States Department of State, August 18 1971. p. 1. (на английски)
  2. Albania-Greece Boundary // International Boundary Study (113). The Geographer, Office of the Geographer, Directorate for Functional Research, Bureau Intelligence and Research, United States Department of State, August 18 1971. p. 2. (на английски)
  3. а б в Albania-Greece Boundary // International Boundary Study (113). The Geographer, Office of the Geographer, Directorate for Functional Research, Bureau Intelligence and Research, United States Department of State, August 18 1971. p. 3. (на английски)
  4. Albania-Greece Boundary // International Boundary Study (113). The Geographer, Office of the Geographer, Directorate for Functional Research, Bureau Intelligence and Research, United States Department of State, August 18 1971. p. 4. (на английски)
  5. Albania-Greece Boundary // International Boundary Study (113). The Geographer, Office of the Geographer, Directorate for Functional Research, Bureau Intelligence and Research, United States Department of State, August 18 1971. p. 5. (на английски)