Гъски – Уикипедия
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Гъски | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Сива гъска (A. anser) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Brisson, 1760 | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Гъски в Общомедия | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Гъските (Anser) са род едри птици от семейство Патицови, разред Гъскоподобни. Тежат между 1,5 и 6 кг. Нямат изразен полов диморфизъм. Оперението е като цяло в сиви тонове. Летят бързо, маховете с крилете са нарядко, но силни. По време на прелетите понякога се издига на значителна височина, от порядъка на километри. Гласът им е характерното гъше крякане.
Разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Повсеместно разпространени са в Европа, Азия, Северна Америка, Южна Америка и Африка, но като цяло с ниска плътност на популациите. Прелетни птици. В България се срещат следните 6 вида:
- Anser albifrons (Scopoli, 1769) -- Голяма белочела гъска
- Anser anser (Linnaeus, 1758) -- Сива гъска
- Anser brachyrhynchus Baillon, 1834 -- Късоклюна гъска
- Anser caerulescens -- Снежна гъска (отделена в род Chen)
- Anser erythropus (Linnaeus, 1758) -- Малка белочела гъска
- Anser fabalis (Latham, 1787) -- Посевна гъска
Придържат се към открити местности и обширни водоеми, като езера, язовири и големи реки. По време на гнезденето се насочват към блатисти или силно обрасли с водна растителност участъци.
Начин на живот и хранене
[редактиране | редактиране на кода]Много често можем да наблюдаваме различните видове гъски на ята. Гъските са социални птици с добре развита йерархия и отношения в общността си. Също така се смята, че са едни от най-интелигентните животни. Приемат предимно растителна храна. Напролет кълнове на различни растения, плодове и листа на водната растителност, а към есента преминава на семена и ако има възможност се храни и със зърнени култури.
Размножаване
[редактиране | редактиране на кода]Моногамна птици, двойките са постоянни. Полова зрялост настъпва на 1-4 година. Гнездото си построява в близост до обрасли с тръстика и друга растителност водоеми и по-рядко в равнините. Снасят от 2 до 20, но най-често 4-10 яйца. Мътят 24-30 дни, като по време на мътенето и отглеждането на малките, мъжкия се държи заедно с женската. Малките се излюпват достатъчно развити за да могат да се придвижват и хранят самостоятелно. Родителите при заплаха, ги бранят.
Допълнителни сведения
[редактиране | редактиране на кода]Някои представители на рода, като домашната гъска, са ценен стопански обект. Други, като голямата белочела гъска са ловен обект в България. Останалите видове са редки и с намаляла численост, поради което са включени в Червената книга на застрашените видове.
Списък на видовете
[редактиране | редактиране на кода]- род Anser, Гъски
- Anser albifrons (Scopoli, 1769) -- Голяма белочела гъска
- Anser anser (Linnaeus, 1758) -- Сива гъска
- Anser brachyrhynchus Baillon, 1834 -- Късоклюна гъска
- Anser caerulescens -- Снежна гъска, (отделяна в род Chen)
- Anser canagicus -- (отделяна в род Chen)
- Anser cygnoides -- Лебедоподобна гъска
- Anser erythropus (Linnaeus, 1758) -- Малка белочела гъска
- Anser fabalis (Latham, 1787) -- Посевна гъска
- Anser indicus (Latham, 1790)
- Anser rossii (Cassin, 1861) (отделяна в род Chen)