Гюйс – Уикипедия

Български гюйс след 1990

Гюйс (на нидерландски: geus; на немски: Gösch; на английски: jack), наричан още крепостен флаг, носово знаменце или малък корабен национален флаг, се поставя на носа на военните кораби като заместител на държавния военноморски флаг.

По време на средновековните мореплавания носовият (бушпритен) флаг е обозначавал от кое пристанище е кораба. Предполага се, че названието „гюйс“ произлиза от нидерландското geus – название, въведено от гьозите за носовите знаменца на техните кораби в периода на Нидерландската революция (1566 – 1609).

Не е ясно кога е създаден първият български гюйс, но така или иначе той липсва в издадения през 1898 г. в Санкт Петербург „Албум на щандартите, флаговете и вимпелите на Руската империя и чуждите държави“. За пръв път се среща в съставения от полковник Богословски „Албум на щандартите и флаговете на чуждестранните държави“, издаден през 1912 г. Представлява бял квадратен плат с наложени върху него един върху друг червен хералдичен кръст и зелен андреевски кръст. От своя страна руският гюйс е повлиян от знамето на Великобритания. Цветово икуринята (на испански: Ikurriña) – флагът на Страната на баските, както и техните преселници в Северна и Южна Америка, наподобява българския гюйс.

Допълнителна литература

[редактиране | редактиране на кода]

Иванов, Иван. Български бойни знамена и флагове. София, Св. Георги Победоносец, 1998.