Двоеточие – Уикипедия

: п; б; р; Пунктуация
	апостроф ( ’ или ' ); дефис (‐); въпросителен знак ( ? ); двоеточие ( : ); запетая ( , ); кавички ( „ “ ); многоточие ( …, ... ); наклонена черта ( / ); скоби (( )), ([ ]), ({ }), (< >); тире ( ‒, –, —, ― ); точка ( . ); точка и запетая ( ; ); удивителен знак ( ! );
Разделяне на думи
	интервали ( ) ( ) ( ); interpunct ( · );
Обща типография
	амперсанд ( & ); вертикална черта ( \|, ¦ ); знакът @ ( @ ); знак за номер ( № ) ; знак за параграф ( § ); долна черта ( _ ); процент и свързани знаци ; ( %, ‰, ‱ ); обратна наклонена черта ( \ ); тилда ( ~ ); звездичка ( * ); обел (÷); обелиск ( † ) ( ‡ ); градус ( ° ) ; прим ( ′ );

Двоеточието се поставя пред словосъчетания или изречения, които имат поясняващ характер, както и за отделяне на пряка реч. Знакът за двоеточие е две точки една над друга (:). Двоеточието е препинателен знак, който се поставя най-често пред изреждане.^[1]

Правила

Двоеточие се поставя след обобщаваща дума или израз, които въвеждат еднородни части на изречението (при изброяване). (с. 86, т. 98.2)^[2] Например: „Ще проверя всички възможности за пътуване: разписанието на влаковете, маршрута на автобусите и дори въздушните линии.“
Двоеточие може да се постави между две подчинително свързани изречения, при което второто пояснява значението на първото или изразява причинно-следствени отношения. (с. 87, т. 98.4)^[2] Например: „Всичко свърши добре: матурата беше взета с отличен.“
Двоеточие се поставя след думите на автора, когато следва пряка реч или цитат. (с. 87, т. 98.5)^[2] Например:
Той прошепна:
– Не знам.
Както и ако следва подпис.
С уважение:
В математиката се използва като знак за деление. (с. 88, т. 99.3)^[2]
Двоеточие се поставя между цифри, когато трябва да се означи:

числен резултат от състезание, напр. Срещата завърши при резултат 101:88 точки за домакините.(с. 88, т. 99)^[2]
отношение, мащаб, напр. Картата е с мащаб 1:100 000. (с. 88, т. 99.1)^[2]

Източници

↑ двоеточие // ibl.bas.bg. Институт за български език. Посетен на 2023-06-28.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е Мурдаров, Владко и др. Официален правописен речник на българския език. Първо издание. София, Просвета — София АД, 2012. ISBN 978-954-01-2701-9. с. 86-89.

[1] двоеточие // ibl.bas.bg. Институт за български език. Посетен на 2023-06-28.

[ПБЕ12-2] а ^б ^в ^г ^д ^е Мурдаров, Владко и др. Официален правописен речник на българския език. Първо издание. София, Просвета — София АД, 2012. ISBN 978-954-01-2701-9. с. 86-89.

[1]

[2]