Джоко Росич – Уикипедия

Джоко Росич
български актьор
Роден	Ђоко Росић / Đoko Rosić 28 февруари 1932 г. Крупан, Кралство Югославия
Починал	21 февруари 2014 г. (81 г.) София, България
Родители	Мирко Росич Цветанка Росич
Брачен партньор	Занка Александрова Лиляна Лазарова
Деца	Ирина Джордже Росич
Местожителство	България
Уебсайт	Страница в IMDb
Джоко Росич в Общомедия

Джоко Росич (Джордже Мирко Росич, (на сръбски: Ђоко Росић или Đoko Rosić) е български актьор от смесен произход, участвал в над 110 филма.^[1]

Роден е на 28 февруари, 1932 г. в Крупан, Кралство Югославия. Майка му е българка, а баща му – сърбин. През 1951 г. емигрира в България по политически причини.

Завършва икономика във ВИИ „Карл Маркс“ (1956) и школа по радиожурналистика в София (1961), след което работи 17 години в Българското радио като журналист, преводач и говорител в Сръбската редакция на Радио България (1952 – 1968), след което е актьор в СИФ (1972 – 1992).

Член на ЮКП (1948 – 1951), Организацията на югославските емигранти в България (1951 – 1954), СБЖ (1962), СБФД (1972) и САБ.

Снима се в български, унгарски и сръбски филми. Понякога е наричан „легендарният каубой“. Носител е на орден „Кирил и Методий“ първа степен.

Женен е два пъти. Първи брак – със Занка Александрова, втори брак – с Лиляна Лазарова. Има едно дете от първия брак – българската театрална актриса Ирина Джордже Росич. Има и доведен син от втория брак – Стоян Колев. Има и двама внука – Валентин Христов и Джордже Събев, правнук – Бранимир Валентинов Христов (Бранко), правнучка Йована Валентинова Христова. Също така се е грижил за внучките на Лиляна (Мария и Пламена Колеви) като за свои собствени.

Джоко Росич е любител и колекционер на оръжия, най-вече ножове.^[2]

Едни от най-известните филми, в които е участвал, са „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Гоя“, „Антихрист“, „Баща ми бояджията“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Камионът“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“, „Капитан Петко войвода“, „Зарево над Драва“ и др.

През февруари 2010 година получава наградата „Златен век“ на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино.^[3]

Озвучавал е радио и телевизионни реклами, както и сигналите на Радио 1 Рок (София) и Радио 3 (Белград).

На 21 февруари 2014 г. Джоко Росич умира от рак в болница „Лозенец“, дни преди да навърши 82 години.^[4][5][6] Погребан е в Централните софийски гробища.^[7]

• Медал „за заслуги“ към БНА (1971).
• Медал „за заслуги“ към БНА (1981).
• Орден „Кирил и Методий“ – I степен (1982).
• „Годишна награда“ на БР (1963).
• „Годишна награда“ на БР (1966).
• „II награда“ за филма „Смърт няма“ (Варна, 1963).
• „I награда“ за филма „Смърт няма“ (Джакарта, Индонезия, 1963).
• „Наградата на критиката“ за филма „9 месеца“ на Марта Менсарош (Кан, Франция, 1977).
• „Голямата награда“ за филма „Законът на циганите“ на МКФ (Монреал, Канада, 1997).
• „Награда за мъжка роля“ за филмите „Страст“ и „Законът на циганите“ на Националния фестивал на унгарсокто кино (Будапеща, Унгария, 1998).
• Наградата „Златен век“ на Министерството на културата „за големите му заслуги и принос към българското кино“ (2010).

• Джоко Росич в Internet Movie Database
• Джоко Росич в КиноПоиск
• Джоко Росич в Кино-Театр

Нормативен контрол BNF GND ISNI LCCN VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „България“          Портал „Сърбия“