Димитър Райчев – Уикипедия
Димитър Райчев | |
български революционер | |
Роден | 1847 г. |
---|---|
Починал |
Димитър Райчев (Райчов) е български революционер от Македония, участник в Българското опълчение (1877 – 1878).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Райчов е роден през 1847 година[1][2] (според други 1845 г.[3]) в Кочани, Щипско, тогава в Османската империя.[4] В някои източници като родно място се среща и Велес[1][5] или се споменава Пирот.[6] Самият Димитър Райчев пише в официален документ, че е от Кочани, но когато се уволнявал от Опълчението, казал да го пишат от Пирот, „понеже в Кочани не мога да се върна, защото е под турско иго“, а така му дали пари за път до Пирот.[7]
Постъпва в Българското опълчение на 29 юни 1877 година, зачислен е в VIII дружина, 2-ра рота. Осма дружина не участва в сражения и на 1 август същата година е определен за попълнение на Първа серия. На 5 август е зачислен в I дружина, 3-та рота. С I дружина участва в отбраната на прохода Шипка и други битки.[1][8][5][9] Уволнен е на 1 юли 1878 година.[1][9]
След Освобождението Димитър Райчов остава в Свободна България. Дадена му е земя за обработване като на поборник в село Стамболово, Русенско, но той не успява да стане земеделец. След това се заселва в Русе.[10]
Умира на 5 юли 1909 година.[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 2. I, II, III дружина. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. ISBN 954-962-001-0 (т. 1). с. 177, № I.926.20.
- ↑ Изчислено по споменатата възраст в сведение за смъртта му през 1909 година – 62-годишен (НБКМ-БИА, кол. 47-I, п.д. 1868, л. 43)
- ↑ Изчислено по спомената в документ от септември 1907 година възраст – 62-годишен (НБКМ-БИА, кол. 47-I, п.д. 1868, л. 28)
- ↑ НБКМ-БИА, кол. 47-I, п.д. 1868, л. 31 - 31 гръб
- ↑ а б Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 431 (№ 7965).
- ↑ НБКМ-БИА, колекция № 47-I, п.д. 2868, л. 32, 134, 136.
- ↑ НБКМ-БИА, колекция № 47-I, П.д. 1868, л. 31, 31 гръб.
- ↑ Българско опълчение 1877 - 1878. Т. 3. Национален парк-музей Шипка - Бузлуджа (колектив). Изд. Казанлъшка Искра-ЕООД, [1997]. ISBN 954-962-001-0 (т. 1). с. 163, № VIII.869.2.
- ↑ а б Руменин, Румен. Българското опълчение 1877–1878 г. Личен състав. По документи на ЦВА – В.Търново. София, Военно издателство, 1978, с. 432 (№ 7983).
- ↑ НБКМ-БИА, колекция № 47-I, П.д. 1868, л. 28
- ↑ НБКМ-БИА, колекция № 47-I, П.д. 1868, л. 45