Добри Христов – Уикипедия

Добри Христов
български композитор
Роден	14 декември 1875 г. Варна, Османска империя
Починал	23 януари 1941 г. (65 г.) София, Царство България
Религия	православие
Учил в	Пражка консерватория
Работил	композитор
Музикална кариера
Стил	класическа музика
Семейство
Деца	Лиляна Добри Христова, пианист[1]
Добри Христов в Общомедия

Добри Христов е български композитор, един от майсторите от първото поколение български композитори.

Роден е във Варна на 14 декември 1875 г. Бащата на Добри Христов Иванов, е дребен занаятчия – кожухар, преселник от Казанлък. По време на Кримската война той напуска родното си място и се заселва във Варна, която по това време е все още слабо населена с българи. Родителите на майката на композитора са преселници от Ямболско.

Средата, в която расте бъдещият композитор, насочва осъществяването на неговите стремежи. На възраст единадесет години той печели от сурвакане на Нова година 12 гроша, с които си купува малка флейта, на която три години се опитва да свири репертоара на военния духов оркестър. За да научи нотите, той се сприятелява с военните музиканти, от които успява да заеме партитури, които преписва и започва да дешифрира знаците, с които са записани познатите му мелодии.

Като вижда големия интерес на Добри към музиката, неговият съсед, известния поборник и будител Отон Иванов Хаджидинчов по настояване на своята съпруга Елисавета Отонова, подарява цигулка на младия музикант.

Той продължава да се самообразова с подарената цигулка, а в четвърти клас, когато е на около 12 години, се опитва и да композира – отначало едногласни мелодии, после две мазурки, накрая в последните класове на гимназията и хорови песни с „пълна хармония“, дори и солово-инструментални съчинения.

Показателен е и начинът, по който започва да изучава хармония: моли учителя си Стоян Бешков, който е диригент на църковния хор, да му даде да преписва щимовете, понеже умее да пише красиво, при което получава възможността да си състави пълна партитура и да разгледа начина, принципите и правилата, по които се водят отделните гласове. Впоследствие се захваща да изучава и истински учебници по хармония – на Рихтер, Пьотър Чайковски, Антон Аренски и Йосеф Фьорстер.

През 90-те години създава двете хорови китки „Лиляна мома хубава“ и „Пусти моми жеравненки“, с които участва в конкурс за стипендия за обучение по музика в чужбина, където е отхвърлен. За варненската общественост това е обида и хората събират пари, с които е изпратен да следва в Пражката консерватория. Един от неговите преподаватели там е Антонин Дворжак.

Трите години в Пражката консерватория обогатяват композитора с нови познания за критериите и стойностите в националното музикално изкуство. Музикална Прага живее с музиката на Бедржих Сметана (симфоничния цикъл „Моето отечество“) и на Дворжак, пред когото се прекланя. Българският музикант попада в средата на композитори, която затвърждава любовта му към националното и самобитното – към фолклора.

Умира в София на 23 януари 1941 г. на 65 години.

Творчеството на Добри Христов е вградено в основите на българската музикална култура. Той е автор на едни от „най-ярките образци от новата българска църковномузикална литература“,^[2] Литургиите на св. Йоан Златоуст (1925 и 1934) и Песнопения по Всенощно бдение (1935 – 1939).

Оставил е огромен брой хорови и солови песни; няма голям български хор, в чийто репертоар да не са включени „Ръченица“, „Леле моме“, „Ерген дядо“, „Ганината майка“ или „Дафино вино“; в репертоара на българските солисти почти задължително присъстват „Сивляна“, „Девойче“, „Я разтурай“ или „Леле, Божке“. Не само от сцената се чува „Хвалите имя Господне“, в неделя и на празник в православните храмове звучат хоровите песнопения от „Златоустова“ или от „Общодостъпна“ литургия с Великата ектения, „Херувимската песен“, „Святий Боже“ и „Тебе поем“.

• Училището по изкуствата във Варна се нарича „Добри Христов“. В негова памет всяка година се прави юбилей.
• На Добри Христов е наречена улица в кварталите „Стрелбище“ и „Хиподрума“ в София (Карта).
• Добри Христов е изобразен на банкнотата от 500 лева, емисия 1993 г., която е в обрaщение от 1 ноември 1993 до 31 декември 1999 г.^[3]

• Добри Христов – „66 Народни Песни на Македонските Българи; 66 Chansons Populaires Des Bulgares Macédoines“, София, 1931 година
• Добри Христов – Музикално-теоретическо и публицистическо наследство: Т. I. София: Изд. на БАН, 1967, 370 с.
• Добри Христов – Музикално-теоретическо и публицистическо наследство: Т. II. София: Изд. на БАН, 1970, 370 с.
• Милко Димитров. Добри Христов и Варна. Варна, 1987
• Венелин Кръстев. Добри Христов. София: Наука и изкуство, 1975
• Венелин Кръстев. Профили. София: Музика, 1976
• Венелин Кръстев. Очерци по история на българската музика. София: Музика, 1977

• От и за Добри Христов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Добри Христов на сайта на Съюза на българските композитори
• Добри Христов. Църковното музикално творчество. „The Bulgarian Voices Angelite“, Санкт-Петербург (Россия), YouTube

Нормативен контрол BIBSYS BNF CiNii CONOR.BG Europeana FAST GND ISNI NLI J9U Koninklijke LCCN LNB MBa NKC NSK PLWABN ICCU IdRef VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Музика“          Портал „История на България“          Портал „Османска империя“