Език на омразата – Уикипедия

Езикът на омразата е дефиниран от Cambridge Dictionary като „публично произнесена реч, която подтиква към насилие спрямо лице или група хора въз основа на раса, религия, пол или сексуална ориентация“^[1]. За езика на омразата обикновено се счита, че включва враждебност и компрометиране на отделен индивид или група от хора заради раса, цвят, национален произход, пол, инвалидност, религия или сексуална ориентация.“^[2]

Водени са дълги дебати за свободата на словото, езика на омразата и закона за езика на омразата. Законодателството на някои страни описва езика на омразата като реч, жестове, поведение, писмена реч, както и екрани, които подтикват към насилие или към действия, които вредят на отделен индивид или група хора въз основа на тяхната принадлежност към група, също така действия, които насаждат страх или пренебрежение спрямо групи или индивиди, които са част от определена група. Законът може да идентифицира група въз основа на определени характеристики. В някои страни езикът на омразата не е узаконено понятие. Има страни, включително САЩ, където много случаи, които попадат в категорията „език на омразата“, са защитени от конституцията. В други държави жертвата на езика на омразата според гражданското право, наказателното право или и двете може да изисква обезщетение.

Електронна страница, която съдържа език на омразата, може да бъде наречена страница на омразата.

Вижте също

Литература

Андреана Ефтимова, Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата. София: Просвета, 2017, 336 с. ISBN 978-954-01-3271-6^[3]^[4]^[5]^[6]^[7]

Източници

↑ Hate speech // dictionary.cambridge.org.
↑ Brown-Sica, Margaret и др. Library 2.0 and the Problem of Hate Speech // Electronic Journal of Academic and Special Librarianship 9 (2). 2008.
↑ „За двойствения език в медиите – от политическата коректност до речта на омразата“, репортаж за премиерата на „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“, e-vestnik.bg, 25 март 2017.
↑ Мария Илиева, Рецензия на монографията на А. Ефтимова „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“. София: Просвета, 2016, „Ѯѣло“, е-списание в областта на хуманитаристиката, год. V, 2017, бр.10.
↑ Владимир Досев, „Политическият двойствен език в медиите“, рец. за „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“, сп. „Български език и литература“, год. 59, 2017, кн. 2, стр. 214 – 217.
↑ Биляна Тодорова, „За един поглед върху двойствения език на медиите“, рец. за „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“, сп. „Езиков свят“, год. 15, 2017, кн. 1, стр. 89 – 91.
↑ Тотка Монова, „Двойствената природа на речта в медиите“, рец. за „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“, „Медии и език“, електронно списание за научни изследвания по медиен език, год. II, 2018, бр.3.

[1] Hate speech // dictionary.cambridge.org.

[2] Brown-Sica, Margaret и др. Library 2.0 and the Problem of Hate Speech // Electronic Journal of Academic and Special Librarianship 9 (2). 2008.

[3] „За двойствения език в медиите – от политическата коректност до речта на омразата“, репортаж за премиерата на „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“, e-vestnik.bg, 25 март 2017.

[4] Мария Илиева, Рецензия на монографията на А. Ефтимова „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“. София: Просвета, 2016, „Ѯѣло“, е-списание в областта на хуманитаристиката, год. V, 2017, бр.10.

[5] Владимир Досев, „Политическият двойствен език в медиите“, рец. за „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“, сп. „Български език и литература“, год. 59, 2017, кн. 2, стр. 214 – 217.

[6] Биляна Тодорова, „За един поглед върху двойствения език на медиите“, рец. за „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“, сп. „Езиков свят“, год. 15, 2017, кн. 1, стр. 89 – 91.

[7] Тотка Монова, „Двойствената природа на речта в медиите“, рец. за „Двойственият език в медиите: езикът на политическата коректност vs езика на омразата“, „Медии и език“, електронно списание за научни изследвания по медиен език, год. II, 2018, бр.3.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]