Еким Бончев – Уикипедия

Еким Бончев
български геолог
Еким Бончев (1907-1992).jpg
Роден
Починал
16 януари 1992 г. (84 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Учил вСофийски университет
Научна дейност
ОбластГеология
Учил приХанс Щиле
Работил вСофийски университет; Българска академия на науките
Семейство
БащаСтефан Бончев
МайкаИванка (Екимова) Бончева
Еким Бончев в Общомедия

Еким Стефанов Бончев е български геолог и университетски преподавател, професор в Софийския университет и академик в Българска академия на науките. Работи в областта на геотектониката, палеонтологията, стратиграфията и регионалната геология.[1][2][3]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 16 април 1907 г. стар стил в София в семейството на геолога Стефан Бончев. През 1926 г. завършва Априловската гимназия в Габрово, а през 1930 г. – естествена история в Софийския университет.[4] След което, на 29 ноември 1931 година защитава успешно дисертация за степен „доктор по естествени науки“.[5] През 1932 – 1933 г. работи като учител.[2]

Преподавателска дейност

[редактиране | редактиране на кода]

През 1932 г. е назначен за асистент в катедрата по геология и палеонтология на Софийския университет. Преподава в продължение на повече от 40 г. Избран е за редовен доцент през 1941 г., а от 1945 г. е редовен професор и ръководител на катедра. В Софийския университет чете курсове по „Обща геология“, „Исторична геология“, „Геотектоника“, „Регионална геология“ и „Геология на България“.[2]

Научна дейност

[редактиране | редактиране на кода]

От 1937 до 1939 г. специализира геотектоника при професор Ханс Щиле в Берлин. През 1947 г. е избран за член-кореспондент, а от 1961 г. е академик на Българска академия на науките. Еким Бончев е един от основателите на Геологическия институт при Българска академия на науките. Негов заместник-директор в периода 1953 – 1960 г. и директор – 1960 – 1967 г. Член е на Българското геологическо дружество от 1930 г. и негов председател през 1947 – 1948 г.[2]

Сред палеонтоложките приноси на Еким Бончев са и доказването за пръв път, сам или в съавторство, на Ордовишката система, на Аптския, Албския и Каловския етаж в България.[2]

Еким Бончев е автор на първите обобщени трудове за геоложкия строеж на българската територия. Работи върху регионалната геология, стратиграфията и главно тектониката на България. Дава първата синтеза на геоложкия ѝ строеж. Участвал е в съставянето на първата геоложка карта на България в мащаб 1:200 000 от 1961 г.[6][7][8]

Еким Бончев е погребан в парцел 26 на Централните софийски гробища.[9]

Отличия

[редактиране | редактиране на кода]
  • 1977 г. – удостоен е със званието „Народен деятел на науката“[10]

Избрана библиография

[редактиране | редактиране на кода]


  • Бончев, Еким. Геология на България. София, Наука и изкуство, 1955.
  • Бончев, Еким. Проблеми на българската геотектоника. София, Техника, 1971.
  • Бончев, Еким. Балканидите, геотектонско положение и развитие. София, Издателство на БАН, 1986.
  • Бончев, Еким. Избрани трудове. София, Издателство на Българска академия на науките, 1988.
  • Бончев, Еким. Георги Златарски. София, Университетско издателство "Свети Климент Охридски", 1988.


Семейният гроб на Стефан Бончев и Еким Бончев на Централните софийски гробища (42°42′44.2″ с. ш. 23°20′05.6″ и. д. / 42.712278° с. ш. 23.334889° и. д.)

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Moskovski, Stiliyan. In Memoriam Prof. Dr. Ekim Stefanov Boncev // Годишник на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Геолого-географски факултет. Книга 1 - Геология; Annuaire de l'Universite de Sofia "St. Kliment Ohridski". Faculte de geologie et geographie. Livre 1 - Geologie 85 (1). 1993. с. 153-155. Посетен на 16 юли 2024.
  2. ↑ а б в г д Чумаченко, Платон; Николов, Тодор. Компендиум на българските палеонтолози (1896 – 31.12.2015). Част І. А–К // Списание на българското геологическо дружество кн. 1. 2016. с. 113.
  3. ↑ Балючева, Eлка. Геологията - една стара и вечно млада наука // Кратка енциклопедия на науките: математика, физика, химия, биология, геология, география, медицина, селско стопанство. София, Държавно издателство „Петър Берон”, 1989. с. 290, 301.
  4. ↑ Aлманах на завършилите висше образование в Софийския университет „Климент Охридски“ 1888 – 1974. Т. 1. София, Софийски университет, 1975. с. 263.
  5. ↑ Бончев, Еким. Геологията на Орханийския предбалкан западно от реките Бебреж и Малки Искър // Списание на Българското геологическо дружество 4, кн. 2. 1932. с. 85 – 156.; Станишева, Л., Шопова, С. Библиография на дисертациите, защитени в България 1929 – 1964. Университетска библиотека, 1969. с. 315.
  6. ↑ Борисов, Иван. Бележити български геолози. София, Народна просвета, 1981. с. 78 – 86.
  7. ↑ Загорчев, Иван. Академик професор д-р Еким Бончев (16. IV. 1907 – 16. I. 1992) // Списание на Българското геологическо дружество 53 (2). 1992. с. 121 – 122. Посетен на 22 ноември 2012.
  8. ↑ Кратка българска енциклопедия, издателство на БАН, София, 1969, том 1, стр. 271.
  9. ↑ акад. проф. Еким Бончев (1907 – 1992) // София Помни.
  10. ↑ Указ № 800 от 23 май 1977 г. Обн. ДВ. бр. 43 от 3 юни 1977 г.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Еким_Бончев&oldid=12348485“.