French
DeutschЕнчо Пиронков – Уикипедия
| Енчо Пиронков | |
| български художник | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  България |
| Кариера в изкуството | |
| Стил | Пловдивска школа от 1960-те |
| Направление | живопис |
| Награди | Заслужил художник (1985) |
| Семейство | |
| Съпруга | Катя Пиронкова |
| Деца | 4 |
Енчо Стоев Пиронков е български художник-живописец.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Енчо Пиронков е роден в пловдивското село Розовец. Завършва гимназия в Пловдив през 1952 година. Няма художествено образование, „със самобитен художествен талант“.[1] Става известен през 1961 година, когато негови картини са показани на Първата национална младежка изложба в София. Оттогава Пиронков поставя над десет самостоятелни изложби в Пловдив и София, както и в чужбина: Берлин, Болоня, Будапеща, Варшава, Дрезден, Кьолн, Лайпциг и др.
Пиронков е един от художниците от т. нар. Пловдивска школа от 60-те години на XX век, наред с Георги Божилов, Димитър Киров, Йоан Левиев, Колю Витковски и Христо Стефанов.[2] В творбите му, наситени с богатство на багрите, лиризъм и емоционалност, като основни теми присъстват Старият Пловдив, селският бит, Априлското въстание. Пиронков работи и в областта на приложното монументално изкуство (мозайки, фрески, стъклописи, дървена и метална пластика) и сценичната декорация – негово дело са декорите за филма „Сватбите на Йоан Асен“.
Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия, много държавни и частни галерии в България, както и частни колекции в САЩ, Австрия, Испания, Дания, Мексико, Япония, Франция, Германия.
Признание и награди
[редактиране | редактиране на кода]Носител е на множество отличия, сред които награда на СБХ през 1964 година, орден „Кирил и Методий“ през 1979 година и званието „заслужил художник“ през 1985 г.[1] През 2013 година е удостоен с орден „Стара планина“, I степен.[3]
През 1984 година излиза книга, посветена на Пиронков, с автор Аксиния Джурова.[4]
Семейство
[редактиране | редактиране на кода]Съпругата му Катя Пиронкова е юрист. Имат три деца – Вида, Стою и Петър. Дъщеря му Вида Пиронкова е композитор, поет, писател, журналист и бижутер. Има осъществени изложби, издадена книга „Броеницата на Вида“, компакт дискове с музика и песни, а през 2017 година става популярна като автор на музиката и текста на песента „Гълъбо“, в изпълнение на Миро. Петър Пиронков, е художник, наследил баща си и има над 45 самостоятелни изложби. Стою Пиронков се занимава с изобразително изкуство и търговия в тази област. Петър и Вида продължават артистичните таланти на баща си. Синът му Кирил, от първия брак на Енчо Пиронков, е републикански шампион по кану и настоящ треньор на дъщеря си Цветана Пиронкова – една от най-добрите български тенисистки.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987.
- ↑ Пенка Калинкова, В духа на старата бохема, в-к „Дума“, бр. 181, 18 септември 2018 г.
- ↑ Указ № 93 от 23 май 2013 г. Обн. ДВ. бр.50 от 7 юни 2013 г.
- ↑ Аксиния Джурова, „Енчо Пиронков“ Архив на оригинала от 2012-02-02 в Wayback Machine., bgbook.dir.bg.
- ↑ Боряна Антимова, Династията Пиронкови – пазители на артистизма, в-к „Труд“, 29 юли 2018 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Енчо Пиронков: Новата публика е по-информирана и с високи критерии (интервю), в-к „Сега“, 9 ноември 2007
- Иван Гранитски, Мистичните съновидения на Енчо Пиронков, в-к „Дума“, бр. 37, 22 февруари 2019
- Картината „Берачки“ на Енчо Пиронков
|
