Ернст Вайс – Уикипедия
Ернст Вайс Ernst Weiß | |
Ернст Вайс ок. 1938 г. | |
Роден | 28 август 1882 г. |
---|---|
Починал | 15 юни 1940 г. |
Професия | писател, лекар |
Националност | Австрия |
Жанр | роман, разказ, есе |
Награди | „Награда Адалберт Щифтер“ (1928) |
Подпис | |
Уебсайт | |
Ернст Вайс в Общомедия |
Ернст Вайс (на немски: Ernst Weiß) е австрийски писател и лекар, автор на романи, разкази и есета.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Ернст Вайс е роден през 1882 г. в Брюн, Австро-Унгария. Произхожда от еврейско семейство. Баща му е търговец на платове и умира през 1886 г.
Въпреки материалните затруднения и многократно сменяните училища Вайс полага успешно матура през 1902 г.
Започва да следва медицина в Прага и Виена. Завърша през 1908 г. в Брюн и работи като хирург в Берн и Берлин.
През 1911 г. Вайс се завръща във Виена и получава назначение в квартална болница. От това време датира кореспонденцията му с Мартин Бубер.
Разболява се от белодробна туберкулоза и през 1912 и 1913 г. намира място като корабен лекар в австрийската компания „Лойд“ и с парахода „Австрия“ пътува за Индия, Япония и Карибите.
През юни 1913 г. Ернст Вайс се запознава с Франц Кафка. Пражанинът го окуражава в литературната му дейност и още през същата година Вайс дебютира с романа си „Галерата“ („Die Galeere“).
През 1914 г. е мобилизиран в армията и взима участие в Първата световна война като полков лекар в Унгария и Волиния. След края на войната отива в Прага и през 1919 – 1920 г. работи като лекар в местна болница.
След кратък престой в Мюнхен Вайс се установява през 1921 г. в Берлин. Става писател на свободна практика и сътрудничи на различни вестници. Завързва тясно приятелство с австрийския писател Йодьон фон Хорват, който му посвещава романа си „Вечният еснаф“.[1]
Скоро след Пожара в Райхстага на 27 февруари 1933 г. Вайс напуска Берлин завинаги и се завръща в Прага. През 1934 г. емигрира в Париж, но там не получава разрешение да работи като лекар и започва да пише за различни емигрантски списания. Понеже с тази дейност не може да си осигури препитание, получава помощи от писателите Томас Ман и Стефан Цвайг.
Когато на 14 юни 1940 г. вижда от хотела си нашествието на немските войски в Париж, слага край на живота си, като поглъща отрова и във ваната на хотелската стая прерязва вените си.
Ернст Вайс умира в близката болница на 57-годишна възраст.
Неговото самоубийство е пресъздадено литературно в романа на Ана Зегерс „Транзит“ (1944).
След смъртта на писателя голям куфар с непубикувани ръкописи изчезва.
Мястото на гроба му остава неизяснено.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Psychologische Streifzüge über Oskar Wilde, 1908
- Die Galeere, Roman, 1913
- Der Kampf, Roman, 1916 (seit 1919 Franziska)
- Tiere in Ketten, Roman, 1918
- Das Versöhnungsfest, Eine Dichtung in vier Kreisen, 1918
- Mensch gegen Mensch, Roman, 1919
- Tanja, Drama in 3 Akten, 1919
- Stern der Dämonen, Erzählung, 1920
- Nahar, Roman, 1922
- Hodin, Erzählung, 1923
- Die Feuerprobe, Roman, 1923
- Atua, Erzählungen, 1923
- Der Fall Vukobrankovics, Kriminalreportage, 1924
- Männer in der Nacht, Roman (um Balzac), 1925
- Dämonenzug, Erzählungen, 1928
- Boëtius von Orlamünde, 1928 (seit 1930 Der Aristokrat)
- Das Unverlierbare, Essays, 1928, 2011
- Georg Letham. Arzt und Mörder, Roman, 1931
- Der Gefängnisarzt oder Die Vaterlosen, Roman, 1934
- Der arme Verschwender, Roman (Stefan Zweig gewidmet), 1936
- Бедният прахосник, изд.: Народна култура, София (1985), прев. Ана Димова
- Jarmila, Novelle, 1937
- Der Verführer, Roman (Thomas Mann gewidmet), 1938
- Ich, der Augenzeuge, Roman, 1963, 1963, 1986, 2000
- Der zweite Augenzeuge und andere ausgewählte Werke, 1978
- Die Kunst des Erzählens, Essays, Aufsätze, Schriften zur Literatur, 1982, (Unter dem Titel Die Ruhe in der Kunst. Ausgewählte Essays, Literaturkritiken und Selbstzeugnisse. 1918 – 1940), 1987
- Gesammelte Werke, 16 Bände, 1982
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]- 1928: „Награда Адалберт Щифтер“
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Traugott Krischke: Ödön von Horváth. München 1980, S. 84. Horváth widmete Weiß seinen Roman Der ewige Spießer.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- В Общомедия има медийни файлове относно Ернст Вайс
- ((de)) Ернст Вайс в Project Gutenberg
- ((de)) Ернст Вайс в Project Gutenberg-DE
- ((de)) Биографични данни за Ернст Вайс в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Ернст Вайс в Каталога на Немската национална библиотека
- ((de)) Литература от и за Ернст Вайс в Немската дигитална библиотека[неработеща препратка]
- ((de)) Биография на Ернст Вайс в Австрия-Форум
- ((de)) Ернст Вайс в Personensuche
- ((en)) Ернст Вайс в Internet Movie Database
|