Жуау I – Уикипедия

Жуау I João I de Portugal
крал на Португалия
Роден	11 април 1357 г. Лисабон, Португалия
Починал	14 август 1433 г. (76 г.) Лисабон, Португалия
Погребан	Манастир Баталя, Португалия
Религия	християнство
Управление
Период	6 април 1385 – 14 август 1433
Предшественик	Фернанду
Наследник	Дуарте
Герб
Семейство
Род	Дом Авис
Баща	Педру I
Майка	Тереза Лоуренсу
Братя/сестри	Фернанду
Съпруга	Филипа Ланкастър (11 февруари 1387)
Деца	Дуарте Педру Португалски Енрике Мореплавателя Изабела Португалска Жуау Португалски Фернанду Португалски Афонсу де Браганса Беатрис Португалска Афонсу Португалски Бранка де Авиз
Подпис
Жуау I в Общомедия

Жуау I (на португалски: João I de Portugal) е 10-и крал на Португалия. През 1364 година става велик магистър на Ордена Авис. След края на кризата от 1383 – 1385 г. става крал на Португалия. Полага начало на Ависката династия. Известен е с прозвището Добрият спомен заради хубавите спомени, които оставя у народа с управлението си.

Роден е на 11 април 1358 година в Лисабон, Португалия. Той е незаконен син на крал Педру I и Терезия Лоренцо.

След смъртта на крал Фернанду І през октомври 1383 година, който не оставя наследник от мъжки пол, са приложени огромни усилия за предаване на властта на неговата единствена дъщеря Беатрис Португалска (регент застъпва съпругата на Фернанду и майка на Беатрис – Леонора Телеш де Менезеш). Станала регент Леонора открито съжителствува със своя любовник, галисийския аристократ, граф Жуау Фернандеш Андейра, доста непопулярен в страната заради своя испански произход (затова народът нарича Леонора – Продажна или Предателка). Отделно наследницата Беатрис е омъжена за кастилския крал Хуан I Кастилски, но бракът е непопулярен, доколкото на Португалия предстои вследствие на тези събития да се превърне в испанска провинция.

Първа криза на португалското наследство 1383 – 1385 години е период на политическа анархия и междуособна война между претендентите за престола, един от които е извънбрачния брат на умрелия крал – Жуау, магистър на орден Авис.

Първи враждебни действия са предприети от Жуау I, който на 6 декември 1383 година, при поддръжката на своите последователи, устройва дворцов преврат, по време на който е убит граф Андейра. Този заговор поставя Жуау начело на опозицията, която провокира началото на процеса за сваляне на регентството над намиращата се в Бургос със съпруга си Беатриса.

На 6 април 1385 година, събраните в Коимбра Кортеси, провъзгласяват Жуау, Магистър на Авиския орден, за крал на Португалия. Това е фактическо обявяване на война на Кастилия и отхвърляне на нейните претенции за португалския трон.

Скоро след това, кастилците нахлуват в Португалия с цел да превземат Лисабон и да свалят Жуау I Ависки от престола.

Хуан I Кастилски е подкрепен от отряд френски рицари, а на страната на Жуау Ависки са 600 английски стрелци. Жуау I присвоява на своя генерал Нону Алвареш Перейра – звание защитник на кралството. На нахлуването се оказва решителна съпротива, и то е отбито след битката при Атолейроша и решаващата битка при Алжубарота на 14 август 1385, където кастилската армия е практически унищожена. Хуан Кастилски отстъпва, и тронът остава за Жуау I Ависки.

Съгласно оброк на крал Жоау I и в знак на благодарност към Дева Мария за удържаната от краля победа над кастилците в битката при Алжубарота, започва строителството на манастир Баталя. През 1385 г. манастирът е замислен да бъде изграден в популярния интернационален готически стил.

През 1386 г. Жуау I подписва Уиндзорският договор за брака си с Филипа Ланкастърска, дъщеря на Джон Гонт, в замъка Уиндзор. Той полага началото на англо-португалски съюз, най-продължителния в историята на дипломацията, който се запазва до световните войни през ХХ век. Роденият от този брак, Дуарте, получава името на дядото на Филипа, английския крал Едуард III.

След смъртта на Хуан Кастилски през 1390 година, който не оставя деца от Беатриса, Жуау I управлява държавата без войни и поощрява нейното икономическо развитие. Изключение е експедицията по превземане на мюсюлманския град Сеута на африканското крайбрежие през 1415 година. След този военен успех с голяма стратегическа важност за мореплаването към бреговете на Африка, крал Жуау Ависки се връща към политиката на поддържане на мир.

Жуау I умира от чума на 14 август 1433 година в Лисабон на 75-годишна възраст.

На 2 февруари 1387 година в Порто, Жуау се жени за Филипа Ланкастърска, дъщеря на Джон Гонт, херцог Ланкастърски, с когото е в съюз; с този брак се скрепява съюза между Англия и Португалия, който с известни прекъсвания продължава до XX век. От брака се раждат:

• Бланш (13 юли 1388 – 6 март 1389);
• Афонсу (30 юли 1390 – 22 декември 1400);
• Дуарте (31 октомври 1391 – 13 септември 1438), 11-и крал на Португалия през 1433 – 1438 г.;
• Педру (9 декември 1392 – 20 май 1449), 1-ви херцог на Коимбра (1415 – 1449), регент на Португалия (1440 – 1448);
• Енрике (4 март 1394 – 13 ноември 1460), 1-ви херцог де Визеу (1415 – 1460), известен в историята като Енрике (Хенрих) Мореплавател;
• Инфанта Изабела Португалска (21 февруари 1397 – 11 декември 1471), съпруга на Филип III Добрия, херцог на Бургундия;
• Бланш (11 април 1398 – 27 юли 1398);
•  Жуау (13 януари 1400 – 18 октомври 1442), 10-и магистър на Орден на Сантяго (1418 – 1442) и 3-ти конетабъл на Португалия (1431 – 1442);
• Фернанду (29 септември 1402 – 5 юни 1443), магистър на орден Авис. Фернанду е предаден за заложник на арабите и умира в плен в град Фез, тъй като Кортесите не гласуват предаването на Сеута; португалски светец.

Кралят има и извънбрачен син от своята любовница Инес Перес Естевес:

• Афонсу I Браганса (1377 – 1461) граф Барселуш, от 1442 година 1-ви херцог Браганса.

• 
  Дуарте
  син
• 
  Педру, херцог на Коимбра
  син
• 
  Енрике (Хенрих) Мореплавател
  син
• 
  Изабела Португалска
  дъщеря
• 
  Инфант Жуау
  син
• 
  Инфант Фернанду
  син

Семейството на краля е изобразено на панелен полиптих, изобразяващ поклонението на св. Винсент. Полиптихът се състои от 6 панели, изрисувани от португалския художник Нуно Гонсалвиш – 15 век.

• Williamson, D. 1988. Debrett's Kings and Queens of Europe
• Ana Echevarría Arsuaga: Catalina de Lancaster, edit. Nerea, 2002. ISBN 84-89569-79-7).