Западни славяни – Уикипедия
Западните славяни в днешно време живеят на територията на три държави – Полша, Чехия и Словакия. Към тях се числят и лужишките сърби в Германия, които са със статут по Германската конституция на национално малцинство.
Групи
[редактиране | редактиране на кода]- полска (говорят полски езици), като към нея спадат и:
- лужишки сърби (лужички сорби)
Изчезнали
[редактиране | редактиране на кода]Изчезнали (претопени) са западнославянските групи на:
- Полабците /Полабските или Прибалтийските славяни/;
- Поморяните;
Някои исторически източници отнасят към западните славяни и приеманите за източнославянски племена:
Държави
[редактиране | редактиране на кода]През различни исторически периоди западните славяни са образували държавите:
- Държава на Само;
- Нитранско княжество;
- Великоморавия;
- Жечпосполита;
- Протекторат Бохемия и Моравия;
- Чехословакия;
История
[редактиране | редактиране на кода]Сведения за западните славяни дават някои от първите немски средновековни историци като Адам Бременски (в неговата „Дела на епископите от Хамбургската църква“) и Титмар Мерзебургски. В много случаи обаче тези първични източници са недостоверни – Адам преписва сведенията безкритично от архивите на църквата или от други средновековни автори, а Титмар Мерзебургски е привърженик на завоевателните войни срещу славяните.
„ | Славия е много обширна област, на изток от Германия...Тя е поне десет пъти по-голяма от нашата Саксония, ако се причислят към нея земите на чехите и живеещите на отвъдната страна на реката Одра поляци...Дължината ѝ е толкова значителна, че като се почне от нашата Хамбургска епархия, се простира през необхватни простори, чак до Бавария, Унгария и Гърция.[1] | “ |
„Дела на епископите от Хамбургската църква“[2] |
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Под Гърция, Адам Бременски има предвид източноправославните славяни
- ↑ ((la)) Adamus. Gesta Hammaburgensis ecclesiae pontificum Кн. II, гл. 18
= Маслев, С., Гавраилов, Г. Христоматия по история на Средните векове. Издателство „Народна просвета“. София. 1976 г. стр. 57