French
DeutschЗгурово – Уикипедия
| Згурово | |
  Згурово  Згурово | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 51 души[1] (15 март 2024 г.) 6,43 души/km² |
| Землище | 8,006 km² |
| Надм. височина | 544 m |
| Пощ. код | 2592 |
| Тел. код | 07913 |
| МПС код | КН |
| ЕКАТТЕ | 30613 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Кюстендил |
| Община – кмет | Невестино Димитър Стаменков (независим политик; 2003) |
Згурово е село в Западна България. То се намира в община Невестино, област Кюстендил.[2]
География
[редактиране | редактиране на кода]Село Згурово се намира в планински район, в географската област Осоговия, югоизточно от град Кюстендил. Съставено е от център – Село и махалите: Мазарачевска, Чамовска, Бърдачка, Ищачка, Бостанлък, Симиджийска.
Население
[редактиране | редактиране на кода]| Година | 1880 | 1900 | 1926 | 1934 | 1946 | 1956 | 1965 | 1975 | 1984 | 2010 |
| Население | 497 | 461 | 625 | 703 | 724 | 534 | 363 | 319 | 384 | 94 |
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[3]
| Численост | Дял (в %) | |
| Общо | 73 | 100,00 |
| Българи | 72 | 98,63 |
| Турци | 0 | 0,00 |
| Цигани | 0 | 0,00 |
| Други | 0 | 0,00 |
| Не се самоопределят | 0 | 0,00 |
| Неотговорили | 1 | 1,36 |
История
[редактиране | редактиране на кода]Згурово е старо антично и средновековно селище. На 2 км югозападно от Згурово в местността „Градището“ са разкрити следи от антично и късноантично селище и крепост с основи от ломен камък и хоросан. Намерени са строителна и битова керамика и долиуми. В местността „Йовко“ има следи от късноантично селище.
Селото се споменава в турски данъчен регистър от 1576 г. под името Горни Изгури. През 1866 г. в селото има регистрирани 9 домакинства с 69 жители.
През 1893 г. землището на селото включва 10267 дка, от които 3865 дка ниви, 5600 дка гори, 300 дка пасища, 136 дка естествени ливади, 243 дка овощни и зеленчукови градини, 123 дка лозя и др. и се отглеждат 817 овце, 335 кози, 194 говеда и 68 коня. Основен поминък на селяните са земеделие (зърнопроизводство, овощия, тютюнопроизводство) и животновъдство. Развиват се домашните занаяти, в селото има 6 воденици, няколко бакалници и кръчми.
В селото има училище от 1904 г., основано е читалище „Иван Вазов“ (1927). През 1945 г. е създадена потребителна кооперация „Пробуда“.
Селото е водоснабдено (1944) и електрифицирано (1945).
През 1956 г. е учредено ТКЗС „Христо Ботев“, което от 1962 г. е в състава на ДЗС – с. Рашка Гращица, а от 1979 г. е включено в състава на АПК „СТрума“ – село Невестино.
През 1958 г. е открито народно осн.училище-интернат „Н.Й.Вапцаров“ и фелдшерски здравен пункт. През 1959 г. е построена помпена станция.
Има ежедневна автобусна връзка с гр. Кюстендил и автоматична телефонна връзка.
Активни миграционни процеси.
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Село Згурово принадлежи в църковно-административно отношение към Софийска епархия, архиерейско наместничество Кюстендил. Населението изповядва източното православие.
Отдих и туризъм
[редактиране | редактиране на кода]- Комплекс „Старата ковачница“ Архив на оригинала от 2009-09-25 в Wayback Machine.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Згурово
Костадин Алексиев, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, работник, ІV отделение, 1 рота на 7 кумановска дружина[4]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Танев, Стоян – „Невестино“, 2004 г.
- Стоян Танев, „Невестино“, 2004.
- „Енцклопедия за Кюстендил“, изд. 1981 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Енциклопедичен речник Кюстендил (А-Я). София, Общински народен съвет, Регионален център по култура. Издателство на Българската академия на науките, 1988. ISBN 954-90993-1-8. с. 239.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 11 декември 2018. (на английски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 17.
| |||||