Зонд 1 – Уикипедия

Зонд 1
Поръчител СССР
Производител Конструкторско бюро ЛавочкинОКБ-1
Данни за полета
Прелитане Венера
Старт 2 април 1964 02:42:40 UTC
Ракета-носител Молния 8К78М 15000-028
Стартова площадка Байконур, СССР, пл. № 31
NSSDC_ID 1964-016D
NORAD ID 00785
Данни за апарата
Платформа 3МВ-1 № 4
Маса 890 kg
Срок на активно съществуване 14 май 1964 г. (изгубена е връзката с апарата)
Елементи на орбитата
Тип орбита хелиоцентрична
Наклон 3,7°
Период 274 денонощия
Данни за мисията
Кацане на: прелитане на около 100 000 км от Венера, изгубена е връзката с апарата на 14 май 1964 г.
Оборудване на кораба
Електромагнитен спектър серия на Лайман

Зонд 1 (3МВ-1, № 4) е съветска сонда, част от програма Зонд за изследване на планетите от Слънчевата система. Това е вторият съветски космически кораб, който успешно достига Венера, макар че връзката с апарата е прекъсната от 14 май.

Сондата има спускаем апарат със сферична форма с диаметър 90 см, в който има апаратура за вземане на проби за химичен анализ от атмосферата, измервател на гама-лъчите на повърхностните скали, фотомер, измерватели на температурата и налягането, и сензор в случай на приземяване във вода.

Космическият апарат е изстрелян на 2 април 1964 от космодрума Байконур. По време на полета малка пролука от счупено предпазно стъкло от сензор, предизвиква декомпресия и изпускане на налягането в капсулата. При все още непълен вакуум на борда и подадена команда от наземния контрол възниква късо съединение, което поврежда почти цялата електроника. Комуникациите впоследствие са поддържани чрез трансмитер на кацащия модул. Така са предадени на Земята данните от измерването на космическата радиация и атомно-водородните спектрометрични измервания. На 14 май всички комуникации с апарата са окончателно прекъснати. Той преминава на около 100 000 км от Венера на 14 юли 1964 и излиза в хелиоцентрична орбита.