Иван Хариев – Уикипедия
Иван Хариев | |
Български партизанин и офицер | |
Роден | |
---|---|
Починал | София, България |
Иван Георгиев Хариев (Доктора) е български лекар, партизанин и офицер, генерал-лейтенант от медицинската служба, заслужил лекар (1979) .
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Иван Хариев е роден 11 август 1919 г. в град Сливен. Произхожда от семейство на бежанци от Лозенград[1]. От 1933 г. е член на РМС, а от 1942 г. на БРП (к). Средното си образование завършва в родния си град. Между 1938 и 1939 г. учи медицина в Прага, след което се завръща в България. През 1944 г. се дипломира като лекар в София.
Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война. В периода 1942 – 1944 г. е сътрудник на военната комисия при Областния комитет на БРП (к) в София. Преминава в нелегалност и от 3 юли 1943 е партизанин Партизанска бригада „Чавдар“ (София) и командир на батальон. Лекар на бригадата. На 22 септември 1944 година е определен за помощник-командир на първи пехотен софийски полк.[2] На 30 октомври 1944 е ранен в боя при Дубочица.
След края на войната е помощник-армейски лекар, а след това и дивизионен лекар на първа пехотна софийска дивизия (до 1946 г.). От 1947 г. е дивизионен лекар на първа танкова дивизия в Казанлък. На следващата година е назначен за началник на Медицинската служба на Военновъздушните сили в София. През 1949 г. започва да учи авиационна медицина и физиология на военния труд във Военномедицинската академия в Санкт Петербург. Завършва през 1951 г. От 1952 до 1958 г. е началник на медицинската служба на Българската народна армия. През 1954 г. основава Научноизследователския авиомедицински институт (АМНИИ) към Военновъздушните сили[3]. През 1959 г. напуска армията и работи като ординатор в Института за специализация и усъвършенстване на лекари (ИСУЛ). Остава там до 1961 г. През 1961 г. е определен за началник на Медицинската служба на Доброволната организация за съдействие на отбраната (ДОСО). Същата година специализира диабетология в Германия (1961 – 1964). През 1964 г. отново постъпва в армията и е назначен за началник на Медицинската служба на Противовъздушната отбрана и Военновъздушните сили (1964 – 1967). От 1964 г. е доцент. Генерал-майор от 1969 г.[4] От 1980 г. е генерал-лейтенант[5]. Между 1967 и 1972 г. е началник на Катедра „Организация и тактика на медицинската служба“ във ВВМИ[6]. В периода 1967 – 1973 г. ръководи Военномедицинската академия. Излиза в запаса през 1973 г. От 8 юли 1972 до 1 февруари 1977 г. е председател на Съюза на тракийските дружества в България. Между 1973 и 1976 г. е заместник-председател на Комитета за отдих и туризъм. В същото време е директор на Института по биомеханика при БАН. Заместник-председател на Общонародния комитет за защита на природата и председател на Комитета по здравеопазването при Националния съвет на Отечествения фронт. В периода май 1973-октомври 1986 г. е заместник-министър[7].
Автор на мемоарната книга „Недовършен разговор. Спомени на партизанския лекар“, С, ВИ, 1982[8]. Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, 2 клас и съветския орден „Червена звезда“, два ордена „Георги Димитров“ (1979, 1989)
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Капитан (септември 1944)
- Генерал-майор (30 август 1969)
- Генерал-лейтенант (1980)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ ОТИДЕ СИ ЛЕКАРЯТ НА ЧАВДАРЦИ Архив на оригинала от 2015-06-10 в Wayback Machine., посетен на 18.11.2013
- ↑ Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 152
- ↑ Тонев, С., Чобанов, Н., Керин, Т. и Върбанов, Г. Генерали в бели престилки. Изд. Ирита, 2008, с. 81
- ↑ Протокол № 301 от 30 юли 1969 г. на Политбюро на ЦК на БКП, с. 178
- ↑ Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 202 – 203
- ↑ История на катедра „Военна медицина“ на Военномедицинска академия
- ↑ Керин, Т. Ако бяха живи 100 години от рождението на генералите от Медицинската служба на БА, сп. Военна медицина, бр. 4р 2019, с. 102
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 441