Избори в България – Уикипедия

Избори в България са всички избори в България, на които чрез пряко гласуване на национално ниво се избират: парламентът (Народно събрание), президентът и представителите в Европейския парламент. Изборите в България традиционно се провеждат в неделя.

Първите всенародни избори в България са за избор на народни представители. Те се провеждат скоро след Освобождението, на 30 септември 1879 – парламентарните избори за Първото обикновено народно събрание. Те, както и следващите (през 1880, 1881, 1882 и 1884 г.), са насрочени с указ на княз Александър I Батенберг. През 1886 г. указът за изборите е издаден от регентски съвет. За изборите от 1887 до 1914 г. указите се издават от княз Фердинанд I (след 22 септември 1908 като цар Фердинанд). Изборите от 1919 до 1939 г. са насрочени с указите на цар Борис III.

Регентски съвет насрочва изборите през 1945 г., а с указ № 13 от 31 юли 1946^[1] насрочва допитване за премахване на монархията и обявяване на Народна република.

В периода 1949 – 1989 изборите в Народна република България първоначално се насрочват с указ на президиума на НС, а 1976, 1981 и 1986 – вече на Държавния съвет на НРБ.

От 1990 г. изборите се насрочват с указ на президента на България.

Парламентът включва 240 народни представители, които имат четиригодишен мандат. През периода 1991 – 2005 година те се избират по пропорционална система с минимален праг за участие на партиите от 4%, като местата се разпределят чрез 31 районни листи. Използва се методът на най-голямата средна стойност (метод на Д'Ондт). При изборите от 2009 година избирателната система е заменена от смесена, а също така е сменен и методът за разпределяне на мандатите в пропорционалната система с метода на най-големия остатък (метод на Хеър-Ниймайер). Така 209 народни представители се избират по старата система, а останалите 31 места се избират по мажоритарна система от получили най-много гласове във всеки 31 избирателни района. През 2013 година е възстановена изцяло пропорционалната система, но се запазва методът на най-големия остатък като метод за разпределяне на мандатите.

Президентът се избира с петгодишен мандат с мнозинство от повече от половината действителни гласове.

Членовете на Европейския парламент се избират с петгодишен мандат с пропорционално гласуване и с една национална листа. Националната избирателна квота е равна на броя на действителните гласове, разделен на броя на мандатите, закръглен до по-голямото цяло число.

С преки избори се избират за четиригодишен мандат и някои от държавните органи на местно ниво – кметовете на общини, кметства, райони и общинските съвети. При различни промени на нормативната уредба през годините кметовете на райони не винаги са избирани с преки избори, както и кметовете на кметства се избират при различен праг (брой на населението с постоянен адрес на територията на кметството). Кметовете се избират чрез пропорционална система с повече от половината от действителните гласове, а съставът на общинския съвет се избира чрез пропорционална система.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Избирателна активност на първият тур от президентските избори в България през годините:^[2][3][4][5]

Според чл. 11, ал. 4. на Закона за закрила на детето „всяко дете има право на закрила срещу въвличане в политически, религиозни и синдикални дейности“. Партиите, които са използвали деца в предизборни кампании са ГЕРБ – в лицето на Бойко Борисов на 27 март 2014 г. в Благоевград^[6], за който скандал се разбра, след като родител е подал сигнал в ДАЗД, която е разпоредила проверка, и в лицето на д-р Красимира Симеонова и Стелиян Варсанов на 18 април 2011^[7] и „България без цензура“.

В интервю пред „Капитал“ зам.-вътрешният министър Филип Гунев от служебния кабинет разказва за схемите на купуване на гласове и т.нар. контролиран вот, наблюдавани по време на предсрочните парламентарни избори през октомври, 2014^[8]

• Политически партии в България
• Държавно устройство на България

• В Общомедия има медийни файлове относно изборите в България
• Портал на изборите в Република България
• Избори в България Архив на оригинала от 2019-01-04 в Wayback Machine.
• Централна избирателна комисия на Република България
• Филип Гунев: Кметовете почти винаги участват в контролирания вот, Филип Гунев – зам.-вътрешен министър от служебния кабинет Близнашки, dnevnik.bg, 18 октомври 2014

п б р Избори в България Парламентарни избори януари 1879 септември 1879 1880 1881 1882 1884 1886 1887 1890 1893 (април, юли) 1894 1896 1899 1901 1902 1903 1908 1911 (юни, септември) 1913 1914 1919 1920 1923 (април, ноември) 1927 1931 1938 1939 1945 1946 1949 1953 1957 1962 1966 1971 1976 1981 1986 1990 1991 1994 1997 2001 2005 2009 2013 2014 2017 2021 (април, юли, ноември) 2022 2023 2024 (юни, октомври) Президентски избори 1992 1996 2001 2006 2011 2016 2021 Местни избори … 1991 1995 1999 2003 2007 2011 2015 2019 2023 Избори за Европейския парламент 2007 2009 2014 2019 2024 Референдуми 1922 1946 1971 2013 2015 2016

п б р Избори в европейските страни Австрия Азербайджан Албания Андора Армения Беларус Белгия Босна и Херцеговина България Ватикана Великобритания Германия Грузия Гърция Дания Естония Ирландия Исландия Испания Италия Казахстан Косово Латвия Литва Лихтенщайн Люксембург Малта Молдова Монако Нидерландия Норвегия Полша Португалия Румъния Русия Сан Марино Северна Македония Словакия Словения Сърбия Турция Украйна Унгария Финландия Франция Хърватия Черна гора Чехия Швейцария Швеция

Портал „Политика“          Портал „Право“          Портал „България“