Исперих (община) – Уикипедия

община Исперих 43.717, 26.833
Знаме        Герб
Общи данни
Област	Разград
Площ	402.24 km²
Население	22 470 души
Адм. център	Исперих
Брой селища	24
Сайт	isperih.bg
Управление
Кмет	Белгин Шукри (ДПС; 2019)
Общ. съвет	29 съветници ДПС (12) ЗНС (10) ГЕРБ (3) БСП за България (2) „ДБ–Обединение“ – Да, България!, ДСБ, Зелено движение (2)
община Исперих в Общомедия

Община Исперих е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Разград. Административен център е град Исперих.

Общината е разположена в североизточната част на област Разград. С площта си от 402,244 km² заема 3-то място сред 7-те общини на областта, което съставлява 16,55% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на юг – община Самуил;
• на югозапад – община Разград;
• на северозапад – община Завет;
• на север – община Главиница, област Силистра;
• на североизток – община Тутракан, област Силистра;
• на югоизток – община Каолиново, област Шумен.

Община Исперих се намира в централната част на Източната Дунавска равнина. Релефът ѝ е равнинен и слабо хълмист, с дълбоко всечени долини и суходолия, като надморската височина варира от 200 до 300 m и се понижава от юг на север. Цялата територия на общината попада в северната част на Лудогорското плато и тук южно от село Малко Йонково, на границата с община Самуил се намира най-високата ѝ точка – 348,4 m. Западно от село Райнино, в суходолието на река Царацар е най-ниската ѝ точка – 136 m н.в.

Община Исперих е бедна на повърхностно течащи води. През нея от юг на север епизодично (през пролетта и при поройни дъждове) протичат водите на две реки Царацар и Сенковец, чиито суходолия достигат до река Дунав и те официално се смятат за нейни десни притоци. Река Царацар (Крапинец, 108 km) води началото си от община Самуил. Тя навлиза в община Исперих югозападно от село Бърдоква и тече на север в дълбока каньоновидна долина, всечена в аптските варовици на Лудогорското плато. Преминава последователно покрай селата Лудогорци, Голям Поровец и Малък Поровец. След мюсюлманското светилище Демир баба теке частично протича по границата с община Завет и западно от село Райнино напуска пределите на общината. В този си участък протичащ през общината реката почти през цялата година има постоянно течаща вода, което е изключение за повечето реки в Лудогорието. На територията на община Исперих в нея отляво се вливат двата ѝ най-големи притока: реките Война и Чаирлък. Река Война (Лудня, 35 Km) също води началото си от община Самуил. Югоизточно от село Малко Йонково навлиза в пределите на община Исперих и до бившето село Воден долината ѝ е широка. След това тя става каньоновидна и при село Малък Поровец се влива отляво в Царацар. Река Чаирлък (Текедере, 35 km) навлиза в община Исперих от към община Разград западно от село Йонково. Тя протича в дълбока каньоновидна долина и при мюсюлманското светилище Демир баба теке се влива отлява в Царацар.

В източната част на общината протича река Сенковец (102 km). Тя навлиза на територията ѝ източно от село Бърдоква и протича в дълбоко всечена в аптските варовици долина. Минава южно от град Исперих и западно от село Китанчево, където окончателно пресъхва. От там нататък долината ѝ представлява суходолие, в което епизодично протичат води. Североизточно от село Конево напуска пределите на общината. В нея отдясно, североизточно от село Лъвино се влива най-големият ѝ приток река Ясенковец.

В община Исперих има изградени няколко микроязовира, водите на които се използват основно за напояване. По-големи от тях са: „Исперих“ (на река Сенковец), „Малък Поровец 1“ (на река Война), „Мръсен гьол“ (източно от село Свещари) и др.

Общината се състои от 24 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

• Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Демир баба теке на с. Димитрово;
• Указ 19/обн. 20.10.1913 г. – признава н.м. Хаджи Камбер махле (от с. Старичене) за отделно населено място – м. Хаджи Камбер махле;

– признава н.м. Хаджи Абдул махлеси (от с. Старичене) за отделно населено място – м. Хаджи Абдул махлеси;

• Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – преименува с. Къдър на с. Китанчево;

– преименува с. Юклии на с. Тодорево;

• през 1934 г. – преименувана е м. Хаджи Абдул махлеси на м. Омур без административен акт;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Калъч Шерман на с. Бърдовка;

– преименува с. Голяма Кокарджа на с. Голям Поровец;

• МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Кеманлар на с. Исперих;

– преименува с. Мумджилар на с. Свещари;

• МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Акчелар на с. Белинци;

– преименува с. Ески Балабанлар на с. Вазово;

– преименува с. Ферхатлар на с. Делчево;

– преименува с. Хюсеинлер на с. Драгомъж;

– преименува с. Насъфчилар (Нусуфчилар) на с. Духовец;

– преименува с. Юнуз абдал на с. Йонково;

– преименува м. Кабулар махле на м. Къпиновци;

– преименува с. Арслан на с. Лъвино;

– преименува м. Хаджи Камбер махле на м. Матовци;

– преименува с. Малка Кокарджа на с. Малък Поровец;

– преименува м. Осман махле на м. Печеница;

– преименува м. Апаз махле на м. Славщица;

– преименува м. Орта махле на м. Средоселци;

– преименува м. Ески махле на м. Старо селище;

– преименува с. Салладън на с. Яким Груево;

• МЗ № 1380/обн. 01.06.1939 г. – признава м. Матовци за с. Матовци;
• МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Ова Шерман на с. Волно;

– преименува с. Ат кьой (Ат) на с. Конево;

– преименува с. Кьосе абди на с. Райнино;

– преименува с. Омурджа на с. Старичене;

• Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Димитрово на с. Сборяново;
• Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Драгомъж и го присъединява като квартал на с. Малък Поровец;

– заличава с. Матовци и го присъединява като квартал на с. Китанчево;

• Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава м. Омур и с. Старичене и ги присъединява като квартали на с. Тодорово;
• Указ № 38/обн. 02.02.1960 г. – признава с. Исперих за гр. Исперих;
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – отстранява грешката в името на с. Бърдовка на с. Бърдоква;

– отстранява грешката в името на с. Тодорево на с. Тодорово;

• Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – заличава селата Волно и Сборяново поради изселване;

– заличава м. Славщица и я присъединява като квартал на с. Тодорово;

• Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. Къпиновци за с. Къпиновци;

– признава м. Печеница за с. Печеница;

– признава м. Средоселци за с. Средоселци;

– признава м. Старо селище за с. Старо селище;

• Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Дурач на с. Лудогорци;
• Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – отделя с. Иван Шишманово и неговото землище от община Исперих и го присъединява към община Завет;
• Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отдела кв. Драгомъж от с. Малък Поровец и го възстановява като отделно населено място – с. Драгомъж;
• Указ № 69/обн. 20.03.2007 г. – признава н.м. Малка махала (от с. Йонково) за отделно населено място – с. Малко Йонково.

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[2]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[3]

През общината от юг на север, а след общинския център на североизток преминава участък от 24,7 km от трасето на жп линията Самуил – Силистра.

През общината преминават частично или изцяло 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 115,1 km:

• участък от 27,6 km от Републикански път II-23 (от km 68 до km 95,6);
• участък от 29,9 km от Републикански път III-205 (от km 13,7 до km 43,6);
• последният участък от 18,4 km от Републикански път III-702 (от km 3,7 до km 22,1);
• последният участък от 2,7 km от Републикански път III-2005 (от km 33,2 до km 35,9);
• началният участък от 10 km от Републикански път III-2304 (от km 0 до km 10,0);
• началният участък от 10,1 km от Републикански път III-2305 (от km 0 до km 10,1);
• целият участък от 16,4 km от Републикански път III-2306.

• Лист от карта K-35-6. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-7. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-18. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.

• В Общомедия има медийни файлове относно община Исперих
• ((bg)) Официален сайт
• Мичев, Николай. Речник на имената и статута на населените места в България 1878 – 2004. София, ИК „Петър Берон: Изток-Запад“, 2005. ISBN 954-321-071-3.

Портал „География“          Портал „България“