Ищар – Уикипедия

Ищар
	Ищар
акадска богиня на плодородието, любовта и войната
Семейство
Баща	Син
Братя/сестри	Ерешкигал
Съпруг	Думузи
	Ищар в Общомедия

Тази статия е за акадската богиня. За израелската певица вижте Ищар (певица).

Ищар е акадска и вавилонска богиня, съответстваща на шумерската Инана/ Ининин. В образа за Ищар са вплетени черти и на други шумерски и хуритски богини, като Нину (Нино)^[1].

Ищар е богиня на плодородието, любовта и войната.^[2] Във Вавилонския пантеон тя е представена като божественото олицетворение на планетата Венера. Ищар се асоциира предимно със сексуалността и като закрилница на влюбените. Като богиня на любовта прелъстява любовниците си, но бързо им се насища и ги изоставя.^[3]

Числото 15 в шумерската шестдесетична система означавало Богинята Ищар.

Култов център на Ищар е град Урук. Едни от символите на Вавилон, запазени до наши дни, са Портата на Ищар и Улицата на процесиите, възстановка на които може да се види в Пергамския музей, Берлин.

Във всички големи центрове Ищар е имала своите храмове. За подробностите относно култа към нея няма доказателства, че е имало неприлични обреди, въпреки че може да е имало определени мистерии, въведени в определени центрове, които лесно биха могли да впечатлят непосветените като притежаващи неприлични аспекти. Ищар е била обслужвана от жрици и свещеници на които, докато остават в служба не им е било разрешено да се женят. Открити са голям брой статуетки , които я представят гола със скръстени на гърдите ръце или държаща дете. По този начин изкуството отразява популярните представи, формирани за богинята. Заедно със Син- лунният бог и Шамаш- богът на слънцето, тя е третата фигура в триада, олицетворяваща трите големи природни сили - луна, слънце и земя, като жизнена сила- Ану , Бел (Енлил) и Еа – небето, земята и водата – образуващи илюстрация на същата тази тенденция.

В заклинания и химни, в митове и епоси, в оброчни надписи и исторически анали, Ищар е призовавана като великата майка, господарка на земите, облечена в блясък и сила - олицетворение на самия живот.

Богиня на живота Ищар има два аспекта,тя ражда, наторява нивите, облича природата в радост и веселие, но също така отнема благоволението си и когато прави това, нивите изсъхват, а хората и животните престават да се размножават. На мястото на живота настъпват безплодие и смърт. Следователно тя е и мрачна богиня, едновременно жестока и разрушителна. При Асирийцте тя е била призовавана като богиня на войната, битките и преследването. Инана фигурира в Списък на божества от шумеро-акадската митология.

Роднински връзки

Съществуват различни версии да роднинските връзки на Ищар.

Баща: Ану, Нана/Син, Енлил или Ашур.
Съпруг: Ану. Според други източници богинята няма съпруг, а само любовници. Младежката ѝ любов е Думузи.
Брат: Шамаш^[2]
Деца: Смята се, че Ищар няма деца. В някои случаи за неин син се приема бог Шара.^[4]

Иконография

На староакадски цилиндричен печат на писаря Адда богинята е изобразена като крилата и въоръжена^[6]. На този печат фигурата с потоци вода и риба, стичащи се от раменете му, е идентифицирана като Еа (шумерският Енки), бог на подземните води и на мъдростта. Зад него стои Усиму, неговият везир (главен министър). Вляво от него е крилата богиня Ищар. На друг староакадски печат жрици с жертвена газела и съд стоят пред Инана/Ищар в рогата тиара и със стрели зад гърба ѝ^[7]. На един от новоасирийските печати също изобразено поклонение пред Ищар, където богинята е представена напълно въоръжена, стояща на лъв^[8]. Лъвът е свещеното животно на богинята.^[9] В ролята си на богиня на войната тя е изобразяана с лък в ръка на колесница, теглена от седем лъва.^[10]

Митове

В Епос за Гилгамеш, богинята предложила любовта и покровителството си на знаменития герой Гилгамеш, но той отказал, знаейки злощастната участ на предишните ѝ възлюбени. Тогава Ищар, за да отмъсти на героя, се оплакала на баща си бог Ану и той изпратил страшния Небесен Бик. Но Гилгамеш, заедно с Енкиду, го убил.

Според друг мит Ищар, също като прототипа си Инана, слязла в подземния свят в желанието си да освободи своя любим Таммуз. В акадската версия на мита се разказва, че Ищар заплашила богинята на подземния свят Ерешкигал, че ако не я въведат в преизподнята, ще разруши портите и ще освободи мъртвите, които „ще разкъсат живите“. Ерешкигал оковала Ищар, а любовта на земята замряла. Бикът не се покачвал вече върху кравата, магарето не оплождало магарицата, никой младеж вече не се приближавал до девойка на улицата, мъжете и жените спели сами.^[11] Уплашени от настъпилата катастрофа, боговете принудили Ерешкигал да освободи Ищар, за да се възроди отново всичко.^[12]^[13]

Галерия

Звездата на Ищар. Детайл, 8-ми век пр.н.е. Музей на Древния Ориент, Истанбул, Турция.
Въоръжената Ищар, стъпила на лъв. Теракотена плочка от старовавилонския период. Пергамски музей
Портата на Ищар
Улицата на процесиите, Вавилон

Източници

↑ Афанасьева В. К., Дьяконов И. М. Иштар // Мифы народов мира. Энциклопедия в двух томах . главный редактор С. А. Токарев, Москва, Советская Энциклопедия, 1980 – Т. 1 (А—К). – с. 595.
↑ ^а ^б Личковска, Кристина и Кристина Шажинска. Митология на Месопотамия, София 1984, с. 199.
↑ Личковска, Кристина и Кристина Шажинска. Митология на Месопотамия, София 1984, с. 200.
↑ Личковска, Кристина и Кристина Шажинска. Митология на Месопотамия, София 1984, с. 199 – 200.
↑ The Adda Seal, British Museum
↑ Leick, Gwendolyn. A Dictionary of Ancient Near Eastern Mythology, fig. 43
↑ Leick, Gwendolyn. A Dictionary of Ancient Near Eastern Mythology, fig. 42
↑ Leick, Gwendolyn. A Dictionary of Ancient Near Eastern Mythology, fig. 38
↑ Личковска, Кристина и Кристина Шажинска. Митология на Месопотамия, София 1984, с. 205.
↑ Guirand, F. 1959. Assyro-Babylonian Mythology, p. 57. In R. Graves (ed.), Larousse Encyclopedia of Mythology, pp. 49-72. London: Paul Hamlyn.
↑ Myths from Mesopotamia: Creation, the Flood, Gilgamesh, and Others. A new translation by Stephanie Dalley, Oxford, England: Oxford University Press, 1989, p. 158 – 159.
↑ Личковска, Кристина и Кристина Шажинска. Митология на Месопотамия, София 1984, с. 204.
↑ Елиаде, Мирча. История на религиозните вярвания и идеи, том I, От каменния век до Елевсинските мистерии, София, 1997, с. 86 – 87, 476.

Външни препратки

[1] Афанасьева В. К., Дьяконов И. М. Иштар // Мифы народов мира. Энциклопедия в двух томах . главный редактор С. А. Токарев, Москва, Советская Энциклопедия, 1980 – Т. 1 (А—К). – с. 595.

[Личковска-Шажинска-2] а ^б Личковска, Кристина и Кристина Шажинска. Митология на Месопотамия, София 1984, с. 199.

[3] Личковска, Кристина и Кристина Шажинска. Митология на Месопотамия, София 1984, с. 200.

[4] Личковска, Кристина и Кристина Шажинска. Митология на Месопотамия, София 1984, с. 199 – 200.

[5] The Adda Seal, British Museum

[6] Leick, Gwendolyn. A Dictionary of Ancient Near Eastern Mythology, fig. 43

[7] Leick, Gwendolyn. A Dictionary of Ancient Near Eastern Mythology, fig. 42

[8] Leick, Gwendolyn. A Dictionary of Ancient Near Eastern Mythology, fig. 38

[9] Личковска, Кристина и Кристина Шажинска. Митология на Месопотамия, София 1984, с. 205.

[10] Guirand, F. 1959. Assyro-Babylonian Mythology, p. 57. In R. Graves (ed.), Larousse Encyclopedia of Mythology, pp. 49-72. London: Paul Hamlyn.

[11] Myths from Mesopotamia: Creation, the Flood, Gilgamesh, and Others. A new translation by Stephanie Dalley, Oxford, England: Oxford University Press, 1989, p. 158 – 159.

[12] Личковска, Кристина и Кристина Шажинска. Митология на Месопотамия, София 1984, с. 204.

[13] Елиаде, Мирча. История на религиозните вярвания и идеи, том I, От каменния век до Елевсинските мистерии, София, 1997, с. 86 – 87, 476.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]