Йорданка Кузманова – Уикипедия

Йорданка Кузманова
българска актриса
Родена	Йорданка Любомирова Кузманова 16 август 1938 г. (86 г.) София, Царство България
Националност	България
Учила в	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Актьорска кариера
Активност	1958 –
Семейство
Съпруг	Иван Ковачев (разведени)
Деца	Свиден Ковачев
Уебсайт	Страница в IMDb

Йорданка Любомирова Кузманова е българска актриса.

Родена е на 16 август 1938 г. в София, но ранните си години прекарва в Харманли. Майка ѝ е учителка, а баща ѝ е юрист.^[1] Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1960 г. в класа на проф. Желчо Мандаджиев.

Играла е във Варненския драматичен театър (1960 – 1964), Народния театър за младежта (1966 – 1984) и Народния театър „Иван Вазов“ (от 1984 г.). През 1967 – 1968 г. специализира в Париж със стипендия от ЮНЕСКО.^[2][3] Има участия както в театъра, така и в киното, самостоятелни рецитали, грамофонни плочи, шоупрограми, спектакли и радиопредавания.

През 1963 г. Йорданка Кузманова създава първия си рецитал – „Яворов – Мина“, който я прави популярна. Книгата на Михаил Кремен „Романът на Яворов“ я разтърсва и тя прави композиция от писмата между Мина Тодорова и Пейо Яворов и стихотворения на Яворов. Четенето в съпровод на цигулка. С този и с други рецитали обикаля из цялата страна. По-късно подготвя моноспектакъл в кафе-театър „София“, записва грамофонна плоча.^[4] Йорданка Кузманова става постоянен участник в „Яворовите дни“ в Поморие.^[5]

На 33-годишна възраст загива брат ѝ Петър Кузманов, който е нападнат през нощта от хулигани и убит. Друга трагедия я постига, когато през февруари 2002 г. синът ѝ претърпява тежка автомобилна катастрофа в Сан Франциско.^[6] след която е в кома, възстановявайки се в продължение на години.^[7]

Има издадена нейна стихосбирка „Реалността, в която...“ (лирика, 1997).

• Заслужил артист (1974)
• Народен артист (1983)
• Почетен гражданин на Харманли (2007)^[8]

• „Чайка“ (Чехов) – Нина Заречная
• „Из дневника“ (А. Корнейчук) – Юлия
• „Електра“ (Еврипид) – Електра
• „История на едно покушение“ (1966)

• „Човекът от досието“ (Лозан Стрелков)
• „Криминална песен“ (1988) (Иван Радоев) – съпругата на инспектора
• „Моля те, не ми прощавай“ (1987) (Михаил Величков), 2 части
• „Новото пристанище“ (1987) (Ст. Л. Костов)
• „Мезониера“ (1986) (Н. Л. Русев и Ал. Урумов)
• „Точна диагноза“ (1985) (М Чернев)
• „Рози за д-р Шомов“ (1984) (Драгомир Асенов) – Елена
• „Седем вика в океана“ (1982) (Алехандро Касона)
• „Сочно филе за Фрекен Авсениус“ (1982) (Свен Огорд), 2 части
• „Орхидеите растат на Монте Гросо“ (1982) (Любен Попов)
• „Търси се шмекер“ (1981) (Димитриос Псатас)
• „Внимание, листопад!“ (1980) (Сергей Михалков)
• „Осем жени“ (1980) (Робер Тома)
• „Ирина Комнина“ (1980) (Илия Търнин), 3 части
• „Ако...“ (1979) (Самуел Альошин)
• „Златното покритие“ (1979) (Драгомир Асенов)
• „Стъклената менажерия“ (1977) (Тенеси Уилямс) – Аманда Уинтфийлд
• „Съдии на самите себе си“ (1977) (Кольо Георгиев) – прокурорката Светла
• „Лисичета“ (1975) (Лилиан Хелман)
• „Убийство в библиотеката“ (1975) (Брягинский и Рязанов)
• „Не подлежи на обжалване“ (1973) (Лозан Стрелков)
• „Рози за д-р Шомов“ (1973) (Драгомир Асенов) (втора реализация)
• „Дипломат“ (1971) (Самуел Альошин)
• „Разминаване“ (1970) (Камен Калчев) – Елена
• „Разпаленият въглен“ (1970) (Лозан Стрелков) – Яна
• „Джени – жена по природа“ (1969) (Ърскин Колдуел)
• „Новият“ (1967) (Марек Домански)
• „Тънка нишка“ (1967) (Андрей Яковлев и Яков Наумов), 2 части
• „Меденото копче“ (1965) (Лев Овалов)

• Йорданка Кузманова във филма „Герловска история“
• На снимачната площадка „Герловска история“–1971 г. – филм на Гриша Островски и Борислав Пунчев“
• От и за Йорданка Кузманова в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
• Майя Праматарова, Паралелните светове на Йорданка Кузманова, в-к Капитал, 7 юли 2001
• Кратка биография на Йорданка Кузманова в Movie.pop.bg
• ((en)) Йорданка Кузманова в Internet Movie Database

Нормативен контрол CONOR.BG ISNI LCCN VIAF WorldCat