French
DeutschКамилски дол – Уикипедия
| Камилски дол | |
 Църква „Свети Георги“ | |
  Камилски дол  Камилски дол | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 47 души[1] (15 март 2024 г.) 1,05 души/km² |
| Землище | 45,018 km² |
| Надм. височина | 360 m |
| Пощ. код | 6571 |
| Тел. код | 03661 |
| МПС код | Х |
| ЕКАТТЕ | 35997 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Хасково |
| Община – кмет | Ивайловград Диана Овчарова (ГЕРБ; 2011) |
| Камилски дол в Общомедия | |
Камилски дол е село в Южна България. То се намира в община Ивайловград, област Хасково.
География
[редактиране | редактиране на кода]
Село Камилски дол се намира в един от най-крайните ридове на Източните Родопи. Самото село е разположено на удобно било на левия бряг, над долината река Арда, днес в чашата на язовир Ивайловград. Селото отстои северно от град Ивайловград и язовирната стена на язовир Ивайловград. До селото се стига по настилен планински път, кратко разклонение на третокласния път свързващ градовете Любимец и Ивайловград.
История
[редактиране | редактиране на кода]До 1934 година името на селoто е Деве дере.[2] Преди Деве дере да бъде освободено и присъединено към България през 1912 г., селото принадлежи административно към Мустафапашенска каза на Османската империя. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 100 екзархийски български семейства.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Деве дере са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]
Религия
[редактиране | редактиране на кода]В селото е изградена през 1840-те църква, наречена „Свети Георги“. Църквата е каменна, голяма трикорабна псевдобазилика. Камбаната е излята през 1895 г. в Одрин.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989.
- ↑ Любомиръ Милетичъ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Науките, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 841.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Сайтът на Община Ивайловград Архив на оригинала от 2020-10-25 в Wayback Machine.
| ||||||||
