Комарян – Уикипедия
- Тази статия е за селото в Сярско. За селото в Берско, вижте Кумария.
Комарян Κουμαριά | |
— село — | |
Страна | Гърция |
---|---|
Област | Централна Македония |
Дем | Сяр |
Географска област | Сярско поле |
Надм. височина | 12 m |
Население | 274 души (2021 г.) |
Комарян, още Комаряни или Кумаре (на гръцки: Κουμαριά, Кумаря, до 1927 Κουμάργιαννη, Кумаряни[1]), е село в Република Гърция, дем Сяр, област Централна Македония с 533 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото се намира в Сярското поле, югозападно от град Сяр (Серес), на левия бряг на Струма.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от *Kumarjane, *Kumarjani, което е от местното име *Комар от комар. Сравнимо е селищното име Комарево.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век и началото на XX век Комарян е селище, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, отразяваща статистика от 1873 година, Комарен (Komaren) има 30 домакинства със 102 жители българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:
„ | Кумаргия, на СЗ от Агова махала, на едно разстояние по-малко от 1 час. десния бряг на Струма, на същия ред като споменатото село. Разположено е също тъй при десния бряг от Струма. На И от селото се простира гъста гора на 1 час разстояние. Пътят е същият: равен, но тинест. 60 къщи, юруци.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кумаре брои 360 жители, всички турци.[5]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война в 1912 година селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война остава в Гърция. В 1926 година името на селото е променено на Кумаря, но официално промяната влиза в регистрите в следващата 1927 година.[1] В селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година селото е представено като смесено местно-бежанско със 104 бежански семейства и 480 жители общо.[6]
В 1952 година на основите на по-стар храм е построена църквата „Свети Николай“.[7]
Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
---|---|---|---|---|
Караджакия[8] | Καρατζάκια | Мавро | Μαυρότοπος[9] | местност на СЗ от Комарян, по левия бряг на Струма[8] |
Сал Парча | Σάλ Παρτσά | Елевтерон | Ελεύθερον[9] | |
Дисина | Δίσινα | Дромаки | Δρομάκι[9] |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 141.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 118-119.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 842.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ Ιερός Ναός Αγίου Νικολάου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 16 септември 2019.
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1043. (на гръцки)
|