Копа Судамерикана – Уикипедия
Копа Судамерикана |
---|
Копа Судамерикана 2023 |
Основана |
2002 |
Участници от |
КОНМЕБОЛ и КОНКАКАФ |
Отбори |
47 |
Квалификация за |
Рекопа Судамерикана |
Настоящ шампион (2023) |
ЛДУ Кито (2-ра титла) |
Рекордьор по титли |
Бока Хуниорс Индепендиенте Атлетико Паранаенсе Индепендиенте дел Вале (2) |
Официален сайт |
www.conmebol.com |
Копа Судамерикана, известен и като Копа Нисан Судамерикана (на испански: Copa Sudamericana) е вторият по сила клубен турнир по футбол в Южна Америка. От 2005 г. в него взимат участие и отбори от КОНКАКАФ. Провежда се всяка година в периода септември – декември. За разлика от европейските Шампионска лига и Купа на УЕФА, в Копа Судамерикана участват и отбори, които участват и в най-силния южноамерикански турнир Копа Либертадорес. Победителите от двата турнира играят два мача за суперкупата на Южна Америка, Рекопа Судамерикана.
История
[редактиране | редактиране на кода]След прекратяването на турнирите Копа КОНМЕБОЛ, Копа Мерконорте и Копа Меркосур е заплануван турнир за отбори от Северна и Южна Америка, който трябва да се казва Копа Панамерикана. Вместо това обаче през 2002 г. е основан турнир само за отбори от Южна Америка – Копа Судамерикана, който от 2003 г. носи и името на основния си спонсор – Нисан.
Също през 2003 г. започват участието си и бразилските отбори, които пропускат първото издание на турнира, защото програмата на турнира нарушава ритъма на провеждане на мачовете в бразилското първенство.
От 2005 г. покани за участие получават и три отбора от зона КОНКАКАФ – това са два мексикански отбора, както и завършилият на второ място в Купата на шампионите.
Регламент
[редактиране | редактиране на кода]Южноамериканските футболни асоциации получават правото да изпратят определен брой отбори, зависещ от силата на съответната лига. Всака асоциация сама определя начина, по който отборите печелят право на участие – директна покана; първите отбори в класирането на първия полусезон; отборите с най-предно класиране, некласирали се за Копа Либертадорес; след специален квалификационен турнир и т.н. Възможна е и комбинация от няколко от гореспоменатите критерии.
Самият турнир се състои от директни елиминации в два мача, като важи правилото за гол на чужд терен, а при равен резултат от двете срещи не се играят продължения, а направо се изпълняват дузпи. В първия кръг на надпреварата жребият е дирижиран – един срещу друг играят отбори от една и съща държава, когато съответната държава има повече участници (в случая на Аржентина и Бразилия). Отборите от държави с по два, три или четири участника играят срещу отбори от държави съответно с четири, три и два участника (отбори от Чили срещу отбори от Боливия, Венецуела срещу Еквадор, Колумбия срещу Перу, Парагвай срещу Уругвай). От следващия кръг се включват действащият шампион и отборите от КОНКАКАФ.
През 2007 г. за полуфиналите се класират колумбийския Мийонариос, мексиканския Клуб Америка и аржентинските Арсенал Саранди и Ривър Плейт. За да не се стигне до финал между два отбора от една и съща държава, КОНМЕБОЛ събира двата аржентински отбора в една полуфинална двойка.
Финали
[редактиране | редактиране на кода]Победители
[редактиране | редактиране на кода]- До 2016 г.
По клубове
[редактиране | редактиране на кода]Клуб | Победител | Финалист | Години победител | Години финалист |
---|---|---|---|---|
Бока Хуниорс | 2 | 0 | 2004, 2005 | — |
Сан Лоренцо | 1 | 0 | 2002 | — |
Сиенсиано | 1 | 0 | 2003 | — |
Пачука | 1 | 0 | 2006 | — |
Арсенал де Саранди | 1 | 0 | 2007 | — |
Интернасионал | 1 | 0 | 2008 | — |
ЛДУ (Кито) | 1 | 0 | 2009 | 2011 |
Индепендиенте | 1 | 0 | 2010 | — |
Универсидад де Чили | 1 | 0 | 2011 | — |
Санта Фе | 1 | 0 | 2015 | — |
Шапекоензе | 1 | 0 | 2016 | — |
Ривър Плейт | 1 | 1 | 2014 | 2003 |
Атлетико Насионал | 0 | 1 | — | 2002, 2014, 2016 |
Клуб Боливар | 0 | 1 | — | 2004 |
УНАМ Пумас | 0 | 1 | — | 2005 |
Коло Коло | 0 | 1 | — | 2006 |
Клуб Америка | 0 | 1 | — | 2007 |
Естудиантес | 0 | 1 | — | 2008 |
Флуминенсе | 0 | 1 | — | 2009 |
Гояш | 0 | 1 | — | 2010 |
Тигре | 0 | 1 | — | 2012 |
Понте Прета | 0 | 1 | — | 2013 |
Уракан | 0 | 1 | — | 2015 |
По държави
[редактиране | редактиране на кода]Държава | Победител | Финалист | Победители | Финалисти |
---|---|---|---|---|
Аржентина | 7 | 2 | Бока Хуниорс (2); Сан Лоренцо (1); Арсенал Саранди (1); Индепендиенте (1); Ривър Плейт (1) | Ривър Плейт (1); Естудиантес (1) |
Мексико | 1 | 2 | Пачука (1) | УНАМ Пумас (1); Клуб Америка (1) |
Бразилия | 1 | 2 | Интернасионал (1) | Флуминенсе (1); Гояш (1) |
Чили | 1 | 0 | Универсидад де Чили (1) | — |
Еквадор | 1 | 0 | ЛДУ (Кито) (1) | — |
Перу | 1 | 0 | Сиенсиано (1) | — |
Боливия | 0 | 1 | — | Клуб Боливар (1) |
Колумбия | 0 | 1 | — | Атлетико Насионал (1) |
Голмайстори
[редактиране | редактиране на кода]Година | Играч | Отбор | Голове |
---|---|---|---|
2002 | Родриго Астудийо Гонсало Галиндо Пиер Вебо | Сан Лоренцо де Алмагро Клуб Боливар Насионал Монтевидео | 4 |
2003 | Герман Карти | Сиенсиано | 6 |
2004 | Орасио Киорасо | Клуб Боливар | 5 |
2005 | Бруно Мариони | УНАМ Пумас | 7 |
2006 | Умберто Суасо | Коло Коло | 10 |
2007 | Рикардо Сисилиано | Мийонариос | 6 |
2008 | Алекс Рафаел Мескини Нилмар | Интернасионал Интернасионал | 5 |
2009 | Клаудио Белер | ЛДУ (Кито) | 8 |
2010 | Рафаел Моура | Гояш | 8 |
2011 | Едуардо Варгас | Универсидад де Чили | 11 |