Кориолисова сила – Уикипедия

Кориолисовата сила е инерционна сила, съответстваща на кориолисовото ускорение при движение в неинерциална отправна система. Тя предизвиква Кориолисовия ефект, който представлява видимото отклонение от права линия на движещ се обект спрямо въртяща се отправна система. Тази сила се нарича фиктивна (или псевдосила) защото се проявява само в неинерциални отправни системи и изчезва в инерциални. Понятието е въведено от французина Гаспар-Гюстав Кориолис през 1835 г.

Кориолисовото ускорение се появява при движение в неинерциална отправна система, въртяща се спрямо инерциалната. Например кориолисово ускорение има при движение по повърхността на Земята. То се наблюдава при махалото на Фуко.

Закон на Бер: „Реките, които текат по направление на меридиана, в Северното полукълбо подмиват десния си бряг, а в Южното полукълбо – левия.“ Този закон се обяснява с кориолисовата сила и е формулиран от руския учен Карл Бер (Karl Ernst von Baer) през 1857 г.

${\displaystyle {\vec {F}}_{K}=-2\,m\,{\vec {\omega }}\times {\vec {v}}}$

където ${\displaystyle m}$ – точкова маса, ${\displaystyle {\vec {\omega }}}$ – ъглова скорост, ${\displaystyle {\vec {v}}}$ – линейната скорост.

• Световен океан
• Центробежна сила

Общомедия разполага с мултимедийно

съдържание за: Кориолисова сила

• Кориолисова сила
• Силата на Кориолис (на български)