Костадин Кюлюмов – Уикипедия

Костадин Спасов Кюлюмов е български офицер от Държавна сигурност, който през 60-те години получава задача да популяризира дейността на службата и работи и като сценарист.^[2]

Костадин Кюлюмов е роден на 19 ноември 1925 година в Гайтаниново, Неврокопско, в средно заможно семейство, като има двама братя и две сестри.^[2] Баща му членува във Вътрешната македонска революционна организация, но не е активен и през 40-те години сътрудничи на комунистите.^[2]

След като завършва прогимназия в родното си село, Кюлюмов постъпва в Неврокопската гимназия, където през 1941 година става член на незаконния комунистически Работнически младежки съюз (РМС).^[2] В края на 1943 година е арестуван и, макар че 75 дни по-късно е оправдан в съда, е изключен от всички гимназии в страната.^[3] На 3 юли 1944 година става партизанин в Партизански отряд „Анещи Узунов“.^[4][5] Няколко седмици по-късно се включва с партизаните в последвалите Деветосептемврийския преврат насилия в района на Неврокоп, както и в образуваната от партизанския отряд „гвардейска дружина“ в състава на армията.^[4] През декември 1944 година е изпратен в Школата за запасни офицери, а след завършването ѝ е помощник-командир на взвод във Военното училище.^[4] През 1945 година става член на Българската комунистическа партия (БКП).^[4]

Костадин Кюлюмов се уволнява от армията през есента на 1946 година и оглавява градската организация на РМС в Неврокоп.^[4] На 1 февруари 1947 година е назначен в подразделението на Държавна сигурност в Горна Джумая, след което преминава двумесечен служебен курс.^[4] В края на годината пътува до Скопие във връзка с активното по това време сътрудничество между българската Държавна сигурност и югославското Управление за държавна сигурност – след началото на Съветско-югославския конфликт няколко месеца по-късно това пътуване става причина за подозрения в нелоялност и служебни проблеми за Кюлюмов.^[6]

През този период той се включва активно в работата на политическата полиция срещу Горянското движение и е неколкократно награждаван за участие в „ликвидирането на бандитски групи“.^[6] Ръководи изграждането на специална агентурна мрежа и провеждането на голяма акция срещу горяните в района на Брежани, а през пролетта на 1948 година е основен участник в ликвидирането на групата на Герасим Тодоров и неговото убийство.^[7] Самият той по-късно заявява, че е участвал в ликвидиране или залавяне на повече от 70 „бандити“.^[2]

През 1950 година Кюлюмов е прехвърлен в София и назначен във военното контраразузнаване, където става началник на отделение в 05 отдел, отговорен за военновъздушните сили.^[8] През декември 1951 година по негова инициатива е върнат в политическата полиция, където смята, че може „да даде най-добра и качествена работа“.^[8] След успешна акция срещу горяни в района на Трън през юни 1952 година е прехвърлен като началник на отделение при кабинета на вътрешния министър, а през октомври е повишен заместник-началник на отдел в окръжното управление в Коларовград.^[8] В служебните му характеристики там е критикуван от преките си ръководители за лоша дисциплина и самоизтъкване.^[9]

На 22 юли 1954 година Костадин Кюлюмов става началник на Околийското управление на Министерството на вътрешните работи (МВР) в Мадан.^[10] По това време брат му Никола емигрира в Гърция, което, заедно с по-ранното емигриране на зет му и посещението му в Скопие, става причина той да бъде отстранен от Държавна сигурност, като на 26 октомври 1954 година е назначен за началник на народната милиция в Пето районно управление в София.^[11] Въпреки опитите му да се върне в Държавна сигурност, това става едва на 1 септември 1956 година, след като брат му се е върнал доброволно от Гърция, като тогава става и началник на Пето районно управление.^[12] На 28 октомври 1957 година е повишен в подполковник.^[13]

През август 1958 година Кюлюмов е изпратен в Съветския съюз, където преминава едногодишен служебен курс, като същевременно започва да следва право в Софийския университет, но изглежда така и не се дипломира.^[14] На 1 ноември 1961 година е назначен в Първо управление (външно разузнаване) на Държавна сигурност с ранг на началник отдел с цел да бъде изпратен на работа в чужбина под прикритието на кореспондент на Българската телеграфна агенция (БТА).^[15] За тази цел през 1962 година е изпратен на стаж в БТА и преминава шестмесечен езиков курс.^[15] По това време издава в съавторство с Петър Лаловски повестта „Златният зъб“, по която съставя и сценарий за едноименен филм.^[15] На 27 ноември 1962 година е повишен в полковник, а на 9 януари 1963 година е прехвърлен от разузнаването в Група за контрол и обобщаване опита на МВР, тъй като е публично известен като служител на министерството, което го прави непригоден за разузнавателна работа в чужбина.^[15]

В Групата за контрол и обобщаване опита на МВР задачата на Костадин Кюлюмов е популяризирането на дейността на МВР в медиите, като с тази цел самият той пише статии, очерци и разкази, а други възлага на журналисти и писатели, организира поредици от телевизионни и радиопредавания.^[16] Координира пропагандната кампания около процеса за шпионаж срещу Иван-Асен Георгиев, пише сценарий за учебен филм по случая, а по-късно съставя и сценарий за базирания на събитията художествен филм „Опасен полет“.^[17] По това време става член на Съюза на българските писатели и Съюза на филмовите дейци.^[18] През януари 1966 година пътува в Западна Европа с писателя Андрей Гуляшки във връзка с преговори за възможно издаване и филмиране на романа му „Авакум Захов срещу 07“.^[19] През април същата година става началник отдел в Група за работа по въпросите на културата и изкуството в Държавна сигурност, а на 17 март 1967 година оглавява новосъздадения Отдел за пропаганда и борба с идеологическата диверсия.^[20]

През този период Кюлюмов става един от сценаристите на успешния пропаганден сериал от 1969 година „На всеки километър“.^[21] Той поддържа близки приятелски връзки с друг от сценаристите, Георги Марков, който по-късно емигрира и е убит от Държавна сигурност.^[21] Кюлюмов изглежда е прототипът на полковник К., чиято история Марков разказва в един от своите „Задочни репортажи за България“.^[22]

От 1 януари 1969 година Кюлюмов е първи заместник-началник на обособеното малко преди това Шесто управление (политическа полиция) на Държавна сигурност.^[18][23] По това време той получава широка известност с работата си по сценариите на двата сезона на сериала „На всеки километър“. Отстранен е от ръководството на Шесто управление през есента на 1972 година, изглежда при прочистването на ръководството на службата от хора, смятани за близки с бившия вътрешен министър Ангел Солаков.^[24]

От 1 октомври 1972 година Костадин Кюлюмов е заместник-началник на Висшата специална школа „Георги Димитров“, запазвайки привилегиите си на първи заместник-началник на управление в Държавна сигурност.^[24] Малко след това той е наказан за дезертирането в чужбина на агент на негово подчинение, докато е работил в Шесто управление.^[24] По това време ръководството на МВР се опитва да го изпрати на работа в някое западноевропейско посолство, но това не се реализира.^[24] От 1980 година вътрешният министър Димитър Стоянов няколкократно се опитва да го пенсионира по възраст, но получава съгласието на Секретариата на БКП едва в края на 1988 година и Кюлюмов е освободен от Държавна сигурност на 1 април 1989 година.^[25]

Още през 1990 година Кюлюмов публично критикува дейността на Държавна сигурност и особено на нейното Шесто управление, с което предизвиква недоволството на свои бивши колеги, като Антон Мусаков и Петър Стоянов.^[26]

Костадин Кюлюмов умира на 6 март 1998 година.^[27]

• „Златният зъб“ (1962) – (като Костадин Спасов; заедно с Антон Маринович)
• „С пагоните на дявола“ (5-сер. тв, 1967) – (като Константин Кюлюмов; заедно с Евгени Константинов)
• „Опасен полет“ (1968)
• „На всеки километър“ (1969)
• „На всеки километър II“ (1971)
• „Кръвта остава“ (1979)

• Орден „За народна свобода 1941 – 1944“ II степен (1948)^[7]
• Медал „За боева заслуга“ (1954)^[28]
• Орден „Червено знаме“ (1957)^[13]
• Медал „За заслуги за сигурността и обществения ред“ (1969)^[28]
• Медал „25 години МНО“ (1969)^[28]
• Димитровска награда (1971, за сценария на „На всеки километър“)^[13]
• Орден „9 септември 1944“ I степен с мечове (1974)^[13]
• Заслужил деятел на културата (1981)^[29]
• Вазова награда (1988)^[29]

Цитирани източници

• Методиев, Момчил и др. Държавна сигурност: предимство по наследство. София, Институт за изследване на близкото минало, 2015. ISBN 978-954-28-1937-0.

• Профл в IMDb

Портал „Македония“