Кремъчни водорасли – Уикипедия

	Кремъчни водорасли
	Класификация
надимперия:	Биота (Biota)
надцарство:	Еукариоти (Eukaryota)
подимперия:	Diaphoretickes
(без ранг):	SAR супергрупа (Sar)
(без ранг):	Stramenopiles
клас:	Кремъчни водорасли (Diatomea)
	Научно наименование
	Diatomea Dumort., 1821
	Синоними
	Bacillariophyta ;
	[ редактиране ]

Кремъчните водорасли (Diatomea) са само едноклетъчни и колониални. Разпространени са в сладководни и соленоводни басейни, по влажни места на сушата.^[1]^[2]^[3]^[4]

Описание

Клетъчната им стена е изградена от кремъчно вещество (силициев диоксид). В цитоплазмата на клетките се съдържат жълтокафяви пигменти, които им придават кафяв или червеникав цвят. Размножават се безполово и полово.

Талусът е устроен само по кокоидния организиционен тип, като повечето са едноклетъчни, а част от тях образуват различни колонии. Обвивката на клетката е изградена от кремъчно вещество и пектин, което образува черупка. Черупката има сложна структура – наподобява кутия с капак от две части нар. епитека и хипотека. По черупката има различни структурни елементи, специфични за отделните таксони. В зависимост от очертанията на дъната, разполагането на структурните елементи и симетрията има два типа клетки – центрични и пенатни. Повечето пенатни клетки на двете или на едно от дъната имат особена структура – пролука. С нея се свързва движението на клетките. Обвивката на клетката е специфична за кремъчните водорасли. Изградена е главно от пласт кремъчно вещество. То се състои от полимерозирана силициева киселина, която не е кристална, а изотропна. Предполага се, че при допир с външна среда и цитоплазма създава електростатичен потенциал, който е от значение за преминаването на вещества. Кремъчният пласт е потопен сред органична материя, която в началото образува първична, а след това вторична органична покривка. В състава на органичната покривка влизат полизахариди, протеини и мазнини, но не и целулоза.

Протопластът заема само периферната част на клетката и образува мост, в който е разположено ядрото. Феопластите имат допълнителна обвивка от перипластидна вътреплазмена мрежа, чрез която са свързани с ядрото. Тилакоидите са в ламели по три. Има по-ясна ламела. През пиреноидите преминават или в тях навлизат тилакоиди.

Размножаване

Кремъчните водорасли се размножават почти изключително чрез делене клетката на две. Поради наличието на черупка при последователни деления се получават клетки с по-малки размери. Размерите се възстановяват чрез растежни спори. Митозата е отворена и през телофазата се запазва митотичното вретено, а цитокинезата е чрез разделителна бразда.

Познати са полови процеси, но те нямат или имат незначителен размножителен ефект. Само при центричните кремъчни водорасли се образуват активно подвижни чрез флагелум сперматозоиди, а при останалите се сливат амебовидни протопласти. Зиготата без период на покой се превръща в растежна спора. Циклите на развитие са гаметичен тип.

Кремъчните водорасли са широко разпространени. Те играят много важна роля като продуценти в океани и морета, особено в райони или през периоди, когато водата е богата на хранителни вещества. В много сладководни басейни важна съставна част от планктона също са кремъчните водорасли. Докато в морета и океани в планктона участват почти изключително таксони с центричен тип клетки, то в сладководния планктон са разпространени таксони с пенатен тип клетки. Кремъчните водорасли участват също така в бентоса на морски и сладководни басейни. Бентосни са предимно таксони с пенатен тип клетки. Кремъчните водорасли са разпространени и извън водни басейни – в и върху почви, по влажните места.

Еволюция

Еволюцията на кремъчните водорасли се тълкува на основата на многото фосили, които оставят поради кремъчната си черупка. Класификацията на кремъчните водорасли е изградена на основата на белези на черупката – тип клетки, наличие или отсъствие на пролука. Познати са общо около 100 000 вида от около 250 рода.

Кремъчните водорасли имат значение за стопанството; с широко приложение са диатомитите – скали получени от натрупването в утайките на черупки на кремъчни водорасли. Кремъчните водорасли се използват както за различни аквакултури, така и за биологичното пречистване на отпадни води. Широко се използват като биоиндикатори за окачествяване водите на съвременни водни басейни, но и за разчитане историята на изчезналите от лицето на земята басейни.

Кремъчните водорасли са своеобразна група еукариотни фотоафтотрофни организми. Те са най-богатата с таксони група талусни растения. По брой видове се нареждат на второ място след семенните растения в растителното царство. Те интензивно се изследват с електронен микроскоп, което води до бърз прогрес в познанията за тях. Отдавна се е оформил специален раздел на алгологията, посветен на тази група растения – диатомология.

Източници

↑ Dangeard, P. (1933). Traite d'Algologie. Paul Lechvalier and Fils, Paris, [1].
↑ Engler, A. & Gilg, E. (1919). Syllabus der Pflanzenfamilien: eine Übersicht über das gesamte Pflanzensystem mit besonderer Berücksichtigung der Medizinal– und Nutzpflanzen, nebst einer Übersicht über die Florenreiche und Florengebiete der Erde zum Gebrauch bei Vorlesungen und Studien über spezielle und medizinisch-pharmazeutische Botanik, 8th ed., Gebrüder Borntraeger Verlag, Berlin, 395 p.
↑ Rabenhorst, L. Flora europaea algarum aquae dulcis et submarinae (1864 – 1868). Sectio I. Algas diatomaceas complectens, cum figuris generum omnium xylographice impressis (1864). pp. 1 – 359. Lipsiae [Leipzig]: Apud Eduardum Kummerum.
↑ Dumortier, B.-C. (1822). Commentationes botanicae. Observations botaniques, dédiées à la Société d'Horticulture de Tournay Архив на оригинала от 2015-10-06 в Wayback Machine. (disponible at Algaebase). pp. [i], [1]-116, [1, tabl., err.] Tournay: Imprimerie de Ch. Casterman-Dieu, Rue de pont No. 10.

[1] Dangeard, P. (1933). Traite d'Algologie. Paul Lechvalier and Fils, Paris, [1].

[2] Engler, A. & Gilg, E. (1919). Syllabus der Pflanzenfamilien: eine Übersicht über das gesamte Pflanzensystem mit besonderer Berücksichtigung der Medizinal– und Nutzpflanzen, nebst einer Übersicht über die Florenreiche und Florengebiete der Erde zum Gebrauch bei Vorlesungen und Studien über spezielle und medizinisch-pharmazeutische Botanik, 8th ed., Gebrüder Borntraeger Verlag, Berlin, 395 p.

[3] Rabenhorst, L. Flora europaea algarum aquae dulcis et submarinae (1864 – 1868). Sectio I. Algas diatomaceas complectens, cum figuris generum omnium xylographice impressis (1864). pp. 1 – 359. Lipsiae [Leipzig]: Apud Eduardum Kummerum.

[4] Dumortier, B.-C. (1822). Commentationes botanicae. Observations botaniques, dédiées à la Société d'Horticulture de Tournay Архив на оригинала от 2015-10-06 в Wayback Machine. (disponible at Algaebase). pp. [i], [1]-116, [1, tabl., err.] Tournay: Imprimerie de Ch. Casterman-Dieu, Rue de pont No. 10.

[1]

[2]

[3]

[4]